Оля Стоянова в Made in home

В понеделник, когато падна първия сняг, който се задържа, след като излязох от Унгарския културен институт към 7 и половина по заснежения тротоар на "Шести септември" се запътих към ул. "Ангел Кънчев" където на номер 30А при ъгъла с "Хан Аспарух" се намира любимия ми ресторант Made in home, за да похапна детско тирамису с боровинки и вретено - един специалитет на Оля Стоянова.

Там си бях уредила среща и с художничката Маргарита Горанова.

Снимка на Оля Стоянова от албума Divite mesta (взета все още без нейно позволение) от нейния fb профил. Тази снимка беше и запазения знак на срещата с нейната поезия и кухня в ресторант Made in home в понеделник.


Не познавах поезията на Оля Стоянова, нито се познавах лично с нея, но я знаех по име. И там след като й се представих пожелах да ми даде и автограф. Даде ми го на титулната страница на книгата си "Проза", която си купих от там на цената, на която бе и вретеното.

Това е тънка книжка от 60 страници със стихове, а заглавието "Проза" е названието на един от тези стихове, заглавие, което Оля (или редакторът й Г.Г.) е решил(а) да бъде и заглавие на стихосбирката.

На същия принцип книжката можеше да се казва и "Жената отсреща" или "Дребни работи".

Вечерта като се прибрах, у дома я зачетох. Почти всичко прочетох. И имах чувството, че вече наистина познавам Оля. Нейните стихове имат тази особеност - сприятеляват те незабавно с автора. Струва ти се, че вече знаеш всичко за Оля. Толкова са искрени и непресторени.

Два дни не мохах да си простя, че там като отидох в ресторанта не направих и една снимка. Но имаше очарование в онази вечер и без щракане.

За снимките, с които илюстрирам този пост благодаря на хората от Made in home, които най-любезно ми предоставиха това, което са заснели за собствения им архив.


Оля Стоянова точи тестото за вретената в кухнята на ресторанта, а човекът, който я е поканил да готви там и който ще чете вместо нея, се смее.

Оля Стоянова и нейният помощник - модераторът на четенията с храна приготвовена от литератори в ресторант Made in home Николай Бойков

Тук забиват готовите вретена в зелката, преди да ги изнесат от кухнята

Ето как изглеждаха вретената забити в малката зелка. Толкова примамливи бяха, че побързах да си взема и съвсем забравих да си извадя фотапарата от чантата, за да ги снимам.

Добре, че от ресторанта бяха така любезни да ми изпратят от техните снимки!

Fotocredit: Restaurant Made in home

София, ул. Ангел Кънчев 30А

стиховете на Марин

Стиховете на Марин и ябълките в шуба от тесто, пълни с орехи и стафиди и пилешките флейки с лук

Такова би могло да е заглавието на този пост, макар че аз сега се изкушавам да сложа като заглавие тук в този блог едно заглавие от новите кратки стихотворения на Марин "Натюрморт с восък" или "Привечер н ХVІ век" и да го илюстирам този пост не със снимките от снощи, а с някоя от двете картини на Брьогел, събудили у този вече улегнал, но все така умерено сантиментален поет желанието да напише стихотворенията, които споменах. Но и това ще направя в някой от следващите дни и тогава ще видите за кои картини на Брьогел стария иде в тези стихове реч. (Станаха ми нещо като любими те двете.)

Да, аз харесвам Марин и не му се сърдя когото някой път за нещо ми се дразни и ме заплашва да ме направи невидима, или когато се присмива на невежеството ми относно българското изкуство или пък като снощи ме злепоставя, разкривайки преди всички, че съм говорила за "Жираф в зоологическата градина" имайки предвид последната му стихосбирка "Ангел в зоопарка".

За хрониката ще призная, че и снощи след биса, като той приседна на моята маса аз му говорех за "Галерата на сърцето", последното (и единствено публикувано) стихотворение, което той прочете и чак в къщи видях, че няма никаква галера на сърцето и че той всъщност е чел "Галерията на сърцето" от стихосбирката с изненадващо заглавие "Обявяване на провала".

Сега преминавам към описанието на снимките, а за да видите картините на Брьогел със заглавията на Марин ще трябва да почакате малко, както се наложи и ние да почакаме снощи преди камбаната да удари и да даде началото на четенето.


Ябълките в шуба от тесто бяха на невероятната цена от 1 лев, да, и аз се удивих (а после си взех и втора след първата)

Пилешките флейки с лук, с мента вместо с риган (последното уточнение бе направено от готвещия модератор Ники Бойков)

Модераторът на събитието се бе пременил с престилка, защото бе помогнал с флейките, но иначе бе с панталон с ръб.

Литературно-кулинарният кът на ресторант Made in Home където снощи имаше пилешки флейки с лук за 2 лв и ябълка в шуба от тесто само за лев (аз бих дала и три, за да изям една)

Марин с червени очи

Зорница на преден план, не я попитах знае ли колко стихотворения Марин е написал за нея, снощи я открих в две или три, тя е човека, който първи ги вижда, а може би чува, кой знае дали Марин се решава щом напише нов стих да го прочете. Е, Зори може да каже, дали първо ги слуша или ги чете.

Ето го и Марин. Познавам го от времето когато беше значително по-млад, но затова пък сега го харесвам повече като поет. Харесва ми такъв, по-улегнал и по-уверен, и имам доверие на поетичния му вкус и безпогрешен усет.

Рецептата за тези ябълки в тесто Зорница преди две години е открила в един станал междувременно платен сайт, тук аз ви я показвам в разрез, обикновенно не снимам чиниите, но прелестния вкус на тази ябълка ме предизвиква този път да го направя.

Разрязаната ябълка в шуба от тесто, втори кадър

След звъна на камбаната четенето може да започне, Марин си седи, без никакво намерение да се изправя, а Ники Бойков току-що е обявил, че "Марин Бодков ще чете стихове пет минути".

Хубави са гърбовете и на Зорница и на Невена, хубави са и стиховете на Марин, които звучаха, придобиваха форми във въздуха, в онзи момент виждах даже и ръката на Икар, "После четири пръста.
После три"

Марин чете в Made in Home. Както виждате чете седнал и чете много добре. А снимките са уловили нещо от онези моменти, беше специално, гласът му - спокоен, а стиховете му точно такива каквито ми се струват и когато ги чета - нежно-експресивни.

Това си беше в ресторанта, инсталация на две мадами, за чийто пърформанс там в ресторанта от Made in Home не ме поканиха и според мен сгрешиха. Така, че няма нищо общо с Марин, но преди да си тръгна направих няколко снимки и мога да отида и да си купя някое от тези лица, защо не, продават се по 20 лева още няколко дни, до 25ти ноември.

Baba ganush or Aubergine and poetry by Ivan Dimitrov

Ето и последното събитие в преместилия се на "Ангел Кънчев" 30А ресторант MADE IN HOME - Баба гануш и стихове от Иван Димитров.

Модераторът на събитието Ники Бойков първоначално ме заблуди, че баба гануш било индийско, оказа се арабско, като попитах Иван, който го беше приготвил. А колкото до ударението и Ники и Иван не бяха сигурни на коя буква трябва да пада. Така, че го обявиха като българската дума баба, обаче ако се сетим за Али Баба, ще пада другаде.

Ето и кулинарното предложение, което според автора щеше да върви със стихотворенията му. Баба гануш с магданоз и без (арабски микс от печен патладжан с още нещо) и чаша наливно червено. Вървеше наистина. За мен бе удоволствие да слушам онова, което прочете Иван докато изяждах с арабския хляб още една порцийка в ниска пласмасова чашка.

Какво ли е да си вегитарианец цял живот? (Хм, че аз дори не зная как се пише тази дума) Иван обаче снощи ми разказа един анекдот за един американец вегEтарианец, който на въпроса как може да живее без месо отвръщал "с патладжан".

Има толкова много начини да се доближим до литературата, да популяризираме книгите, а ние ги пренебрегваме, мислим си, че всичко свършва с вдъхновението, с писането, с публикуването и издаването. Но истината е, че трябва да се борим за всеки читател, както добрия пастир за всяка овчица от стадото си. Извинете ме заради обичаната в проповедите християнска метафора, но тя важи с пълна сила за литературата. С Иван си говорихме за други неща, но всъщност исках да му кажа това.

Радвам се, че съм се запознала с човек, който пише всеки ден.

Правим снимка и каквито правят в полицейския участък, без да си даваме сметка какво ще излезе.

Иван ми позира, така че да се види и какво е останало от раста прическата му отпреди няколко години когато цялата му коса е била така. Един период от живота постепенно си отива, си мисля, докато натискам копчето на фотоапарата.

Иван Димитров в гръб докато реши колко дълги стихотворения да прочете.

Ники зад бара и Руди, домакинът, малко преди четенето да започне.

А какво чéте Иван?
От публикуваните досега в блога му TEXTISWORLD кратки стихотворения прочете това от 23 и това от 13 септември.

На сутринта в кафето на fb вместо обичайния сутрешен поздрав казах на един ранобуден приятел:
"този Иван Димитров ми хареса като поет - това е за добро утро", след което си излязох.
След половин час видях, че ми бе оставил съобщение:
"а на мен не ми харесва - това е за добър ден"

Друго събитие в Made in Home

Обявената в интернет иранска леща на Бабак Салари там на място се оказа пакистанска. Шах. А ние очаквахме да се насладим на силните аромати на персийската кухня. Къде е Шираз, къде е Пакистан...Whatever.

Белоречката манджа свършваше бързо и някои дори не можаха да я опитат, на нас обаче ни беше позната, защото на 64 км южно от София й казват пърженица, а на нещо доста сходно като вкус и изпълнение около жрелото на река Ерма казват тиганица. Аз лично правя тази пърженица с извара от магазина и дори Ники Бойков ми бе публикувал рецептата преди време(в едно списание представена съвсем неадекватно за празнично меню, а тя си е съвсем обикновена лятна манджа с чушки и извара). Както и да е, тази на Диана беше с козя извара от Бела речка. (Остава да се пише и слято...)

Лещата с ориз така и не се сетих да я снимам, но в нея имаше повече ориз (който се добавяше допълнително с лъжица) отколкото леща. Може би Яна Г. трябва да даде на Ники Бойков своята рецепта, и тогава ще мога да кажа дали става по-хубава.

В списание Bacchus може да видите (щом кликнете на линка) една рецепта на Бабак Салари с леща, която определено не беше същата, по която ще да е готвил снощи в Made in Home.


Eто сега ще копирам рецептата на Бабак за супа от леща, но онова, което имахме шанса да опитаме снощи (то също свърши доста бързо) не можеше да се нарече супа (поне според българското понятие за супа), с ориза вътре определено приличаше на каша.

Супа от леща (рецепта на Бабак Салари, който ще представя тук и като фотограф)

Продукти: 3 чаени чаши зелена леща, 250 г спанак, 1 едра глава лук, 2-3 скилидки чесън, ½ ч. л. куркума, ½ ч. л. черен пипер и 1 ч. л. сол. Лещата се сипва във врящата вода и се разварява до пълно омекване. Добавят се куркумата, пиперът и солта. Спанакът се нарязва и се пържи 3-4 минути заедно с много ситно накълцаните лук и чесън. Смесва с лещата. Супата е готова за 15-20 минути, върви чудесно с малко сок от зелен лимон (лайм).