Там си бях уредила среща и с художничката Маргарита Горанова.

Не познавах поезията на Оля Стоянова, нито се познавах лично с нея, но я знаех по име. И там след като й се представих пожелах да ми даде и автограф. Даде ми го на титулната страница на книгата си "Проза", която си купих от там на цената, на която бе и вретеното.
Това е тънка книжка от 60 страници със стихове, а заглавието "Проза" е названието на един от тези стихове, заглавие, което Оля (или редакторът й Г.Г.) е решил(а) да бъде и заглавие на стихосбирката.
На същия принцип книжката можеше да се казва и "Жената отсреща" или "Дребни работи".
Вечерта като се прибрах, у дома я зачетох. Почти всичко прочетох. И имах чувството, че вече наистина познавам Оля. Нейните стихове имат тази особеност - сприятеляват те незабавно с автора. Струва ти се, че вече знаеш всичко за Оля. Толкова са искрени и непресторени.
Два дни не мохах да си простя, че там като отидох в ресторанта не направих и една снимка. Но имаше очарование в онази вечер и без щракане.
За снимките, с които илюстрирам този пост благодаря на хората от Made in home, които най-любезно ми предоставиха това, което са заснели за собствения им архив.

Оля Стоянова точи тестото за вретената в кухнята на ресторанта, а човекът, който я е поканил да готви там и който ще чете вместо нея, се смее.



Добре, че от ресторанта бяха така любезни да ми изпратят от техните снимки!
Fotocredit: Restaurant Made in home
София, ул. Ангел Кънчев 30А
Няма коментари:
Публикуване на коментар