Chasing Vermeer 2 by Galia Yotova

Chasing Vermeer 2 by Galia Yotova

All rights reseved.

в ателието на Алла и на рождения ден на Ники

Великолепният автопортрет на Алла от 2007 година. Тя бе така добра да го сложи специално на статива. Удивителен е точната дума за него. Дано утре не ме накара да го махна оттук, защото този блог не е статива в ателието на художника. Докато говорехме за роклята, Алла направи нещо, което винаги съм искала да направя когато гледам картини, които предизвикват у мен възхищение - да искам да ги докосна, тя докосна платното, погали с пръстите си гънките на роклята. Каква магия има в живопистта, си помислих.

Алла все пак се съгласи да ми позира за една снимка с този троен автопортрет.

Ето го и въпросния "Уникум", който присъстваше и в поканата за рождения ден на Ники Бойков в бар Sziget (Сигет)на площад Македония и Алабин 4. Унгарска напитка направена от 40 билки. Продава се на малко места в София.

Инсталация на бармана в клуба специално за фотодокументирането.

Снимам и Ники Бойков, който упорито отказва да ми позира на рождения си ден. Обективът ми го улавя с русите коси на един младеж на преден план, но на следващата сутрин в 7 Ники заява, че е ужасен на снимката и ме моли да я махна. Изпълнявам желанието му при условие, че следващия път ще ми позира вместо да бяга. "За съжаление това условие е неизпълнимо", казва ми Ники, а аз продължавам: "Ще я махна, но другия път ще ми позираш с охота", а той ми отвръща: "не, не, Емилия, няма да позирам с охота".
"Няма да позирам въобще, Емилия, не само неохотно" заключва накрая и изчезва.

А коментара на Алла за появата в този блог на автопортрета е следният: "Криех го доста, но явно така трябвало да се случи. Нека да остане, в крайна сметка за какво го правих? Само, че за да е завършена идеята трябваше да бъде със златна рамка."

Със златната рамка тя трябва един ден да го покаже и тогава мнозина ще видят тази възхителна работа и ще прочетат и леко ироничното описание в полите на роклята й, което моята снимка съзнателно не дава възможността да се прочете.

Elina Hinkova e le sue parole di chiave

Elina Hinkova, realtà, 2010

Elina Hinkova, la cultura, 2010

Elina Hinkova, l'atmosfera, 2010

Elina Hinkova, l'idea, 2010

Elina Hinkova, l'oggetto, 2010

Галя Йотова по следите на Вермеер

© photo by Galia Yotova, After Vermeer

All rights reserved.

LIGHTNING (стихотворение от Кирил Василев)

Мълния

Тя е гола
Увита стегнато с руло найлон
До шията

Между прасците
Стиска тенис топка
За да останат краката й
Леко разтворени

Найлонът е сцепен
При вулвата

Съпругът й
Трябва да я чука така
Само така тя стига до оргазъм

В началото
Той беше силно смутен
Но брачният договор е категоричен
Не би могъл да я лиши от нейния
Оргазъм

Така са заченати и петте им
Вече пораснали деца

Според семейния психоаналитик
Това състояние е подобно
На състоянието на бебето
В утробата

Два пъти седмично
Тя се връща в утробата

С годините
Това се превърна в нещо като
Семейна гордост

Дори местните вестници писаха
И публикуваха снимка

На двора
Срещу слънцето
До надуваемия детски басейн
И градинския маркуч

Вкаменена мълния открила паметта си

Кирил Василев

Zara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, Женско месо в буквален превод.

Снимката направих по време на една изложба миналата година есента в Баня старинна в Пловдив. Посетихме я заедно с Кирил и щом видяхме тази работа на Зара Александрова веднага се сетихме за онова негово стихотворение, което публикувам тук с любезното съгласие на автора.

DIE Fleisch, SvetoZARA ALEXANDROVA

Много исках да публикувам тук с тези снимки, които ми изпрати Зара стихотворението на Кирил, което е едно от липсващите стихотворения (поне на мен ми липсваше, защото когато той ни го прочете аз се поразих, после си го спомнях и съжалявах че не е включено във втората му поетична книга). Когато стихосбирката излезе то бе отпаднало (поради нерешителността на автора или по-скоро на редактора) от "Липсващи страници".

StevoZara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, photo: Gerhard Juettner

Но ето, че сега и за мен не беше лесно да се реша да го сложа заедно със снимките от личния архив на Зара Александрова. И не за друго, а за да не подменя посланието на тази работа наречена Die Fleisch, (zensko meso v bulvalen prevod) - както ми е написала Зара в писмото си. Да, ние още миналата година си бяхме разменили по един е-мейл. Веднага след изложбата в Пловдив, бах посетила сайта й, където бях открила електрония й адрес за контакт и след това й бях писала.
Тогава тя ми отговори и беше споменала нещо и за опакованите пилета в БИЛЛА. Но на мен стихотворението на Кирил не ми излизаше от главата.

StevoZara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, photo: Gerhard Juettner

СветоЗара Александрова използва собственото си тяло като основен материал в работата си. Спомням си, че няколко дни след видях тези фотоси я бях питала в един и-мейл как се е чувствала обвита с наилона. И тя ми беше отговорила, но няма да цитирам тук кореспонденцията ни.
Ще трябва да почакате докато напиша книгата си за разговорите си с някои артисти. Зара определено ще е сред тях, защото именно тази нейна работа ме подтикна да вляза в контакт с нея и да й пиша.

StevoZara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, photo: Gerhard Juettner

Тялото и лицето, обвити с наилон смущават и шокират, човешкото тяло като вакумирано месо придизвиква една особена тръпка (на възбуда и ужас), но ето какво е написала кураторката на изложбата миналата година в баня старинна в Пловдив, Светла Куюмджиева (предполагам тя го е писала):
"В същото време като че ли лицето, увито плътно във фолио не е лице на страданието и болката, а на какавида, на някакъв изолиран от света пашкул, от който предстои да се излюпи нещо съвършено ново и различно."

StevoZara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, photo: Gerhard Juettner

SvetoZARA ALEXANDROVA, Track store

Това са снимки от серията на Зара Александрова Запас от следи от 2009, (с фото асистенцията или ако предпочитате)с фотографии на Герхард Ютнер. Тук не е цялата серия, аз щракнах тези снимки на изложбата миналия ноември или октомври в Пловдив, когато един ден отидохме дотам специално, за да я видим.


Мисля, че отидохме заради Зара. Бях видяла снимката с опакованото тяло във вестник "Култура" и бях прочела статията на Светла Петрова. И така се организирахме един ден и отидохме да видим изложбата в баня старинна.

И после си говорихме главно за работите на Зара. За тази безмислена война, която се води с войниците от запаса. Аз си мислех, за следите, които остават във войната на половете, а после постепенно изчезват.

Сигурна съм, че стига да поискам Зара ще ми изпрати цялата серия със снимките от собствения й архив, но ако искате да я видите защото не отидете на собствения й сайт?
http://www.zara-alexandrova.com/

Изложбата на Алла Георгиева в галерия Сариев

Снимки: Галерия Сариев © Фотограф: Тодор Ненов








Снимките се публикуват тук с любезното разрешение на Галерия Сариев и в частност на Веселина Сариева, която нямаше нищо против да сложа в моя блог тези фотографии заснети от Тодор Ненов в деня на отриването на самостоятелната изложба на Алла Георгива в Пловдив.



Съветвам ви да кликнете на етикета "Алла Георгиева" и да прочете концепцията на изложбата, написана от самата авторка и публикувана в друг пост в този блог.

Дали човек ще мисли за днешните изкуствени храни или за старото изкуство на холандските художници на натюрморти е въпрос на избор.

Аз лично предпочитам да чета "Натюрморт с юзда" на Збигнев Херберт отколкото опаковките на храните.

А за това, което прави Алла тепърва ще има да пиша.

Два портрета на Милена Фучеджиева

Както загатнах на малкото, но затова пък скъпи ми читатели, ето че имам честа да ви представя двата портрета на Милена Фучеджиева излезли изпод четката на Мила Искренова. Засега не мога да кажа точно кога са рисувани, кой е бил първия и кой е бил втория, нито разполагам с размерите. Първият портрет, който вече е частно притежание има големината на голяма книга, албум. Не ще разкрия, виждала ли съм го в рамка, приемете че не съм.

За всички, които се учудват, да, Мила Искренова е също и художник. За всички онези, които я познават като хореограф, ще кажа че аз я харесвам не по-малко и като художник.

Исках много да представя тези два портрета на Милена Фучеджиева именно сега когато излезе книгата на Милена "Аз, бLoгинята", в която можете да прочетете текстовете публикувани в личния й блог click here, без цензура и естестическа хирургия. Макар че от издателство Enthusiast са настоявали за някои промени, авторката държи на свободата на словото, и си запазва правото да не се автоцензурира с ясното съзнание за всички евентуални последствия.

Публикувам тук двата портрета с любезното разрешение на художника Мила Искренова и с любезното съгласие на Милена Фучеджиева, изобразена на тях. Имам позволението на художника и на модела дори да преразкажа в един етюд коментарите, които тези два портрета са предизизвикали у тях.

Мила Искренова, Портрет на Милена Фучеджиева, масло върху платно, частна колекция

Този портрет е наречен от Милена Фучеджиева "баща ми". Дори аз използвах това название, за да го отлича когато говорехме за него. Толкова силно впечатление ми бяха направили нейните думи, виждайки го: "Абсолютно безумно. Баща ми."

Мила Искренова обаче никога не е виждала баща й... Разбира се, познава името, но никога не го е срещала и в главата си няма образ за него... "Това, което казваш е много интересно, додава после Мила, подсъзнанието е велика сила", когато казва това се усмихва.

Мила Искренова, Портрет на Милена Фучеджиева, масло върху платно

Тук ще си позволя да цитирим Милена, която виждайки този портрет се удивлява:
"Майка ми. Мила, наистина си разбрала, че имам поне две лица...(когато казва това се усмихва) и са така несъвместими, както бяха майка ми и баща ми. Жалко, че те не могат да видят как си ме нарисувала. Всеки щеше да е щастлив с детето си."
А след това добавя, че "в този случай детето им придобива различна конкретност" и се усмихва още повече.

"Има още много лица, казва на свой ред Мила, има едно, което мисля че синтезира тези двете, но то ще ми е доста трудно..."

И една нейна усмивка като поанта накрая.

Алла Георгиева, вечерята на Франкенщайн и холандците

Alla Georgieva after Willem Heda

Преди седмица представих тук, в този блог (на 2 декемри и на английски с една компилация от текста на Алла и на галерията) предстоящата тогава изложба на Алла Георгиева в галерия "Сариев" в Пловдив, която е била открита с пърформанс, пародия на кулинарно шоу във вторник, седем часа.

Уви, колкото и да исках не можах да отида до Пловдив, парното на колата на едни приятели два дена преди това се развали, другият човек, с който мислех да отида пък отложи пътуването си до Пловдив с един ден, а приятелят, който щеше да се съгласи да отидем няколко дни преди това се бе държал като глупав рицар и толкова ме бе ядосал, че дори не му предложих да идем заедно в Пловдив. Мъжът ми бе против да ходя с влака или да оставам една нощ сама там и така бях принудена да се откажа, както миналата година се отказах и от концерта на Ленърд Коен в Букурещ - поради липса на превоз.

Казвам всичко това, за да покажа как често желанията ни са подчинени на различни обстоятелства и да изразя съжалението си от факта, че нямам кола и шофьорска книжка. Както и да, това няма нищо общо с Франкенщайн и холандиците от 16ти и 17ти век.

Колкото до Алла, заради нейното изкуство миналия месец се скарахме с г-жа К. и аз го приех толкова навътре, че резултата бе един текст, който излезе тук в блога за важността от разбирането когато гледаме изкуство. Ябълката на раздора се оказаха три работи на Алла от серията "Нов Хедонизъм", които г-жа К. нападна, говорейки ми за модели като в "Плейбой" и вулгарни лица. Позииците си защитавахме със страст, а ако от някъде Алла можеше да ни види, щеше да бъде доволна. Според нея изкуството трябва да предизвиква мощен ефект, обиди, скандали.

Междувременно Алла подготвяше "Вечерята на Франкенщайн" в Пловдив - самостоятелната си изложба в галерия "Сариев", а г-жа К. замина със семейството си за уикенда в Амстердам. След като си бе стегнала багажа, малко преди да излезе от вкъщи за летището тя ми написа "а в неделя съм при Ван Гог".

Такива си ги пишем с нея. Още си пазя есемеса й от Рим "сега съм с Караваджо" (в църквата Сан Луиджи деи Франчези, където й бях казала непременно да иде). Аз тогава с повече безразличие, отколко със завист отвърнах: "Аз го зарязах още преди да срещна С., който пък се оказа негов почитател". (Но да не се разсейвам сега)

И така, Алла, облечена като готвач във вторник в 7 часа вечерта е представила в Пловдив в галерия "Сариев" ужасните храни, които ядем изразявайки почитта си към холандските майстори, а г-жа К. предишния ден, понеделник късно вечерта се беше върнала от Амстердам влюбена в тези холандци.

И ето вчера, виждайки ме вечерта ме пита:
"Alla ot Willem Heda li se e vduhnovila za tezi snimki s limona?"
"Да, казвам аз, от холандците и днешните боклучави храни" и чувствам, че Алла е намерила ключа към харесването на г-жа К., която продължава "да, но те са снимки на картини на Хеда и Ван Дайк, тази картина на Хеда е в Ермитажа, а подобна е в Амстердам", казва ми тя и добавя "те са впечатляващи"
"Накрая ще я харесаш Алла", смея се аз.
"Аз там ги видях, продължава г-жа К., исках да си купя картички, но репродукциите не бяха хубави"
"ще си купим направо по една картина, казвам аз, когато Алла ги нарисува тези нейни натюрморти с днешните изкуствено създадени храни"
А госпожа К. междувременно ми дава линк с една картина на Хеда и казва:
"Тази е от Амстердам"


След което продължава: "Тези холандци наистина ме разбиха. Ние в 21век откриваме провокациите, те тихом мълком още от 16ти век си ги рисуват".

А ето сега и текста на Алла Георгиева, който копирам тук с любезното й разрешение.

“Вечерята на Франкенщайн” е първа част от дългосрочния проект “To Eat or not To Eat?”, изследващ процеса на хранене на хората в исторически, социален, политически, философски и културен аспект.

Проектът фокусира вниманието върху проблема с все по разрастващата се подмяна на натуралната и здравословна храна с вредни за здравето храни-мутанти. В търсене на идеалната - евтина и дълготрайна храна хората създават безброй утопични модели, провеждайки рисковани експерименти с хранителни продукти с непредсказуеми последствия за собствения живот и здраве. С изобретяване на “месните екстракти на Либих” и “продукта на цивилизацията”- маргарина, човечеството е повярвало в настъпването на ерата на всеобщото хранително изобилие, което не е получено на полета и във фермите, а в химическите лаборатории. Поредната утопия наречена “ генно инженерство” обещава да спаси човечеството от глад с помощта на транс генните продукти. Но има вероятност те да се превърнат в ново оръжие за масово поразаване. Урбанистичната джунгла предлага на откъсналия се от природата човек безброй храни-мутанти , храни-клонинги, храни-ерзац, сурогати имитиращи носталгичните вкусове на все по-малко достъпните натурални хранителни продукти. Синтетичните продукти напомпани с оцветители, антиоксиданти, емулгатори, консерванти надлежно снабдени с лъскави опаковки и агресивна често лъжлива реклама са ежедневната храна на” хомо-урбаникус”.”Спасението на давещите се е дело на самите давещи се”. В студената война водена между търсещата бързи печалби хранителна индустрия и потребителите, информираността и финансовите възможности са единствените шансове за оцеляване. Атакуван от всички страни, постоянно мамен от производители и рекламни медии потребителят в крайна сметка се сдобива с маниакален синдром за преследване и всеки контакт с хранителните продукти се превръща в параноидален акт на “дознание” и “независимо разследване”. Намаляването на натуралната и здравословна храна породи и най-новия феномен на развлекателната индустрия наречен “кулинарно шоу”. Майсторите - готвачи отдавна са напуснали задимените кухни и са се превърнали в мега звезди на рекламния шоу бизнес. Пърформансите им се провеждат на театрални сцени пред хипнотизираната, гладна и жадна за зрелища публика. Храната като никога се поглъща повече “с очи” отколкото “с уста”. Тя изглежда завинаги загубила своята “невинност” и останала “девствена” само в натюрмортите от миналите векове.
*Вечерята на Франкенщайн е перифраза на популярния термин “Храната на Франкенщайн”/Frankenstein Food, с който световната организация Грийнпис обозначава генно-модифицираните продукти

“НатюрMortes” –серия от 4 цветни фотографии, 50х70 см, дигитален печат върху плат. Серията интерпретира популярните холандски и фламандски натюрморти. През 17 век Нидерландия преживява своя златен век., икономиката на страната отърсилата се от испанското господство е в бурен подем. Благодарение на отлично развито търговско мореплаване Нидерландия има достъп до хранителните продукти от целия свят. Освен внасяните зърнени храни, вина и екзотични подправки холандците произвеждат в изобилие риба, сирене, масло, мляко, плодове и зеленчуци. Страната се радва на най-високия стандарт на живота и холандците са най-добре хранещо се население в Европа през този период. Правителството стриктно прилага регламенти и закони за безопасността и качеството на храните. Красивата и вкусна храна се превръща в символа на Нидерландия и натюрморта, като жанр в изкуството бива възведен на пиедестал. Огромното търсене на натюрморти поражда и голямото им предлагане.
Около две хиляди художници произвеждат по 4-5 натюрморта на седмица и ги предлагат на достъпна цена. В поредицата от представените натюрморти в съдове, характерни за химически и медицински лаборатории са представени едни от най-вредните хранителни продукти предлагани на българския пазар или такива, които пораждат съмнения за качеството, заради неспазване на технологията за производство и лъжлива информация.

Пърформанс “Кулинарно шоу - Вечерята на Франкенщайн” . Хумористична пародия на кулинарните шоута, смесваща популярни хранителни митове, утопии, химически опити и рекламни трикове. Пърформерите приготвят “красиви, вкусни и полезни” ястия от най-вредните продукти предлагани на българския пазар.

“ Рецептите на Франкенщайн”- серия от 5 цветни фотографии 40х60 см (дигитален печат върху хартия) Серията представя снимки на примамливо аранжирани “изискани” ястия приготвени от най-вредните продукти придружени с рецептите.

Alla Georgieva will cook Frankenstein’s Dinner

Sariev Galery in Plovdiv

Presents:

Alla Georgieva

Frankenstein’s Dinner

solo exhibition
7 December 2010 – 28 January 2011

Opening: 7 December 2010


Cooking Show: Frankenstein’s Dinner

Performance, 7 December 2010, 7 p.m.

Alla Georgieva’s presence on the Bulgarian and international art scene is long-term and
meaningful. The most frequently recurrent themes in her works are the tempting, fascizoid face of
modern-day fetishes, the mimicry of cruelty as innocence in human relationships, and the presence
of psychopathology and trauma in apparently idyllic situations. She works with photography,
installations, objects, video and oil painting.
More specifically, her works tackle such painful issues as violence in childhood (Happy Birthday!,
2003); the place of women as sexually exploited objects in East European societies (Bulgarian
Souvenirs, 2006–2010) and the concept of borders in the love relationships of the great leaders
and dictators in history (On Love, great and small, 2008).


The exhibition and performance Frankenstein’s Dinner at the Sariev Gallery addresses the
problem of harmful and noxious foods offered on contemporary food markets and our growing
tendency to consume more with the eyes than the mouth. “Food has lost its innocence,” the artist
says. “The only place where we can still find harmless, innocent food are the still lifes of previous
centuries”.


The exhibition’s centerpiece is a series of four 50x70 cm natures mortes photographs digitally
printed on cloth – a modern-day interpretation of the popular Dutch and Flemish still lifes from the
17th century, the Golden Age of the Netherlands, when gourmet food became one of the country’s
national symbols. Still lifes during this period were a lucrative business supporting an army of over
2 000 artists, which are directly refered to in the photographs. Using 17th c. themes and
compositions, Alla Georgieva has prepared meals from some of the most harmful foods available
on the contemporary market and arranged them in 21st c. flasks and basins for chemical and
medical experiments. The works simultaneously highlight the dangers of contemporary food
making and consumption, and comment on the place of artists in the capitalist situation where
artworks are subject to market manipulation as much as any other product. We are suddenly
aware that a classical late-Renaissance still life and a glamorous contemporary junk food advert
could be used to the same market end.


Cooking Show: Frankenstein’s Dinner is a parody of TV cooking shows, making use of popular
cooking myths, utopias, chemical experiments and advertizing ploys. The performers prepare
“beautifully looking, tasty and nutritious” dishes from the most harmful ingredients available on the
Bulgarian market.

The performance is related to the photographic series Frankenstein’s Recipes –
five 40x60 cm color photographs of similarly prepared “gourmet” foods.


Frankenstein’s Dinner at the Sariev Gallery is the first part of Alla Georgieva’s long-term project
To Eat or not To Eat, which examines eating as a historical, social, philosophical, political and
cultural phenomenon.

The title of the exhibition is derived from Frankenstein food – the
Greenpeace term for genetically modified foods.


Alla Georgieva is born in Kharkov, Ukraine. Lives and works in Sofia.


SARIEV GALLERY, 40 Otets Paisiy str., Plovdiv 4000, Bulgaria, www.sariev-gallery.com

Katrin Sarieva, + 359 888 221 302, katrin@sariev-gallery.com

Vesselina Sarieva, + 359 888 520 375, vesselina@sariev-gallery.com

Frida Kahlo in mostra

Тези снимки от изложбата на Фрида Кало в Милано, Museo della Permanente 09 ottobre 2003 / 08 febbraio 2004, която с приятелките ми Райна и Валентина посетихме един прекрасен ноемврийски ден преди седем години, предизвикаха небивал спор преди седмица или две щом реших да ги кача сред картините от моята колеция, в един албум със снимки в профила ми в fb.


Валентина, която онзи ноември снимаше с фотоапарата на Райна изрично заяви, че желае да посоча авторството й и да напиша, че снимките са нейни, с което аз не можех напълно да се съглася, вярвайки, че тези снимки са наши. Още повече когато снимането там бе забранено и заедно бяхме рискували да ни направят поредица от забележки. Валя обаче е убедена, че не ние, а тя е рискувала и че след като тя кадрирала и натискала копчето, снимките са нейни.


Аз обаче настоявях, че ако не бях аз, тя нямаше не само да ги направи, но и да види тази изложба и ако не беше Райна нямаше изобщо тогава да сме в Милано. Тези снимки всъщност се оказаха наследството на едно приятелство, наследство за което сега след години се карахме. Публикувам ги отново и държа да отбележа, че са дело на Валентина Янчева.

Stanka Kalcheva is Frida Kahlo

снимка: Илиян Ружин (личен архив на актрисата)

Първо я бях видяла на плакатите. Неустоима като Фрида. Само визията бе достатъчна, за да отида да я гледам. После открих профила й с тези снимки в Фейсбук. Неведнъж ги разглеждах. Предложих й приятелството си и се зарадвах когато тя го прие. После, мислейки все така за Фрида, събрах кураж и й предложих да се включи в нашия проект. (Измислихме му едно кодово име, "не само карамфили и кокичета, не само мимоза", иначе е за един възвишен, болезнен и централен и за творчеството на Фрида въпрос.) Станка Калчева ми отговори, че ще си помисли и ще ми каже.
После реших, че преди да настоявам трябва да отида да я гледам като Фрида.
Имах един албум с нейни картини още от 1996 (това беше първия албум с картини, който си купих, после спомням си, си купих и един албум на Вермеер. Така че в моя живот Фрида дойде преди Вермеер.)
Няколко години по-късно, през 2003 в Милано видях голяма гостуваща нейна изложба с всички картини от колекцията на фондация Долорес Олмедо, които са в Мексико. Изложбата на Фрида Кало бе най-вълнуващото нещо от онази седмица в Милано, може би бе едно най-хубавите неща случили се през онези години в началото на новото хилядолетие, в първите пет от вече изминалите десет години на третото хилядолетие.
Да, познавах Фрида още преди Мадона и Салма Хайек да се борят да я изиграят на големия екран. Салма Хайек, в едно интервю помня хвалеше сценария, който бе написала Мадона. После Мадона се оказа горда притежателка на нейна картина, една от онези, които минават за сюреалистични, Салма Хайек я изигра в киното и спомням си, когато гледах филма я харесах, но истината е, че нашата Станка Калчевa на сцената като Фрида ме изпълни със страхопочитание.

снимка: Илиян Ружин (личен архив на актрисата)

Видя ми се толкова силна, колкото е била самата Фрида. Като я гледах разбрах, че тя е онази строшена колона, която въпреки всичко държи цялото представление (по пиесата на Соня Домазет и ресижурата на Веселин Димов), тя е като онази колона от картината и от гипсовия корсет, след като гледах Станка разбрах че Фрида е била строшената и въпреки това подържаща колона, на която се крепял емоционалния живот на всички около нея.

снимка: Илиян Ружин (личен архив на актрисата)

Следващите три снимки са от представлението, предлогам, че могат да се свалят и от уебсайта на Младежкия театър, аз ги свалих от личната страница на актрисата и ги публикувам тук с любезното разрешение на Станка Калчева.

In(f)ormalina

Eдин от въпросите, преди които често се изправям (по-скоро различни ситуации и хора ме карат да си го задавам) е как (да) гледаме изкуство?

Разбирането му често е нелека задача, един път изисква определена нагласа, друг път известни мисловни усилия.
Но какво удоволетворение изпитва човек от разбирането! Разбирането на изкуството дава ориентир и радост от познанието, спокоен си защото чувстваш, че разбираш света (или ако предпочитате Бог или ако не Бог, обществото) и начина по който ти си свързан с него.

Това е нещо, което може да замести уповаването на религията за онези, които не вярват.

Разбирането на изкуството, понякога си мисля, е дар. Да, определено е дар и този дар не е за всички. Разбира се, това не можех да го кажа в клас, но сблъсъка с неразбирането понякога почти ме е докаравал до плач. Няма да забравя как пророних няколко сълзи пред учениците над страницата с двете бронзови фигури намерени в морето при Риаче и изложени в музея на Реджо Калабрия. Тогава с тези сълзи целият клас изпита онзи катарзис, за който е писал Аристотел, а аз се почувстах като герой (да като герой, а не като актьор) в древногръцка трагедия.

Онези обаче, които преценяват дали нещо е изкуство или не според това дали една работа им харесва или не им харесва се превръщат в заложници на неразбирането.

Много днешни автори (или ако предпочитате думата от международната езикова лексика артисти, за която все още на български казваме и "творци" или "художници", макар че повечето от тях отдавна вече не рисуват с четки и бои) са отзивчиви към своята публика и предлагат ключ към разбирането -основна ценност за изкуството и неговото възприемане.

Предлагам ви да видите това видео на Додо Венециано наречено
In(f)ormalina

Ако го изгледате без неговия "ключ" то ще ви се стори като един от всички онези повече или по-малко артистични видеоклипове, които се въртят по музикалните канали и са залели интернет.

Ако обаче видите ключа, който артистът предлага ще си спомните неща свързани с вашия опит, ще събудите и ще селектирате някои спомени, потулени или обичани, спомени, които вътрешно ще ви накарат да се усмихнете и други от които ще получите киселини.


Dodo Veneziano ha detto:

- La memoria delle esperienze vissute e sperimentate nel passato e nel presente costituiscono la base della nostra individualità.
A nulla serve curare e conservare il nostro corpo se i nostri ricordi si dissolvono e si disperdono.

Dodo Veneziano said:

- The memory of the experiences lived and experienced in the past and this is the basis of our individuality. Serves no purpose to cure and preserve our bodies if our memories dissolve and disperse.