Vivamus, mea Lesbia

Vivamus, mea Lesbia, atque amemus,

А тук малко се затруднявам превода на Георги Батаклиев ли да избера или пак този на Яна Букова? Нейният е по-песенен, този на Г. Батаклиев има обаче едно мъжко очарование.

Реших, ще сложа тук и двата, а вие решете кой по ви се нрави.


Нека живеем, моя Лесбия, и нека обичаме!
За гласовете сърдити на старците
пет пари да не даваме.
Само слънцата умеят да залязват и пак да се раждат:
щом светлината кратка за нас веднъж угасне,
ще трябва да заспим в една безкрайна нощ.
Дай ми хиляда целувки, след това сто,
след това други хиляда, след това още стотица,
после отново хиляда, после пак сто.
И, много хиляди когато целувките ни станат,
нека ги размесим, за да не ги знаем,
за да не може никой злобво да завиди,
когато види колко са нашите целувки.

Гай Валерий Катул
превод от латински Яна Букова, ИК "Стигмати", 2009


Нека, Лесбия, любим и живеем
и одумките на престроги старци
да не струват за нас дори един ас.
Ще изгряват слънцата, ще залязват -
щом помръкне денят ни краткотраен,
ще заспим непробудна нощ навеки.
Сто целувки ми дай, хиляда още,
дай ми нови хиляда, сто отново,
пак хиляда и още сто целувки.
Щом до хиляди след хиляда стигнем,
броя им ще объркаме нарочно,
та човек завистлив да не завиди,
че безбройни са нашите целувки.

Гай Валерий Катул
превод от латински Георги Батаклиев, "Звезден венец римски поети", Народна култура, 1987

Catullo III

Lugete, o Veneres Cupidinesque, et quantum est hominum venustiorum

Ридайте Венери и Купидони,
и всички хора с усет към красивото!
Умря врабчето на моята любима,
врабчето - радост за моята любима,
което тя обичаше повече от всичко.
То беше сладичко и я познаваше
така добре, както момиче майка си,
в скута й стоеше неотлъчно
и скок-подскок ту тук, ту там
пиукаше единствено за нея.
Сега то пътува по мрачния път
натам, откъдето завръщане няма.
Проклети бъдете, зли бездни на Орк!
Вие поглъщате всичко красиво,
отнехте ни и милото врабче.
О, зла съдба! О, бедно врабченце!
Сега очичките на моята любима
от плач по теб подути червенеят.

Гай Валерий Катул
превод от латински Яна Букова, ИК "Стигмати", 2009

LIGHTNING (стихотворение от Кирил Василев)

Мълния

Тя е гола
Увита стегнато с руло найлон
До шията

Между прасците
Стиска тенис топка
За да останат краката й
Леко разтворени

Найлонът е сцепен
При вулвата

Съпругът й
Трябва да я чука така
Само така тя стига до оргазъм

В началото
Той беше силно смутен
Но брачният договор е категоричен
Не би могъл да я лиши от нейния
Оргазъм

Така са заченати и петте им
Вече пораснали деца

Според семейния психоаналитик
Това състояние е подобно
На състоянието на бебето
В утробата

Два пъти седмично
Тя се връща в утробата

С годините
Това се превърна в нещо като
Семейна гордост

Дори местните вестници писаха
И публикуваха снимка

На двора
Срещу слънцето
До надуваемия детски басейн
И градинския маркуч

Вкаменена мълния открила паметта си

Кирил Василев

Zara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, Женско месо в буквален превод.

Снимката направих по време на една изложба миналата година есента в Баня старинна в Пловдив. Посетихме я заедно с Кирил и щом видяхме тази работа на Зара Александрова веднага се сетихме за онова негово стихотворение, което публикувам тук с любезното съгласие на автора.

Please master

Това стихотворение на Алън Гинзбърг може да вдъхне (още) живот на всяка попреминала, закърняла, поизпарила се или консумирана любов. Като казвам любов разбирам всички видове любов от класификацията на Стендал, който в книгата си „За любовта” твърдеше, че има четири вида любов: любов-страст, любов-влечение, физическа любов (това, което в наши дни наричаме просто секс) и любов-суета.

Това стихотворение е особено подходящо ако обекта на желанието е англоезичен блондин. Достатъчно е даже да разбира малко английски, няма значение добре или зле го говори. Ако обекта на желанието е брюнет, просто трябва да се прескочат няколко стиха. (В поезията всеки ред се нарича стих).

Стихотворението е дълго и в двуезичното издание на „Колибри” има само откъс от него. Освен това не препоръчвам да се използва българския превод защото преводачът Владимир Левчев е имал неблагоразумието да преведе думата master като „учителю”. Груба грешка защото Алън Гинзбърг е учителят тук. Aлън Гинзбърг е този, който ни учи как да подлудим мъжа и да не му оставим възможост да ни шамароса с някое „не”.

Това стихотворение може да послужи само на дръзки жени и на отчаяно влюбени гейове. Да, действа само в случайте когато обекът на желанието е мъж (или най-обикновен педераст).

Как става номера? Всеки ден се изпраща по един стих като есемес. При незабавен отклик може да се изпрати и втори. Ако и вторият не остане без отговор, може да се изпрати още един трети, наистина последен като дори е възможно да се прескочат няколко стиха. След него трябва да се спре и да се изчака един ден или още по-хубаво би било два-три дена.

Ако някой обаче иска да получи наистина зашеметяващ резултат би трябвало да научи стихоторението наизуст (на английски) или поне да казва основната мантра в него in English. Възможно е да се прескачат стихове и думи. Например прекачането на някои физически характеристики е задължително, ако обекта не се отличава с тях.

И днес докато замислях този текст реших все пак да изпробвам рецептата, която давам.

Написах Please master can I touch your cheek

Получих отговор на момента на родния език на моя обект. С усмивка, каквато не бях виждала от месец. Усмихнах се и аз и продължих:
please master can I kneel at your feet

Не вярвах, че ще отговори пак, но той го направи, след което продължението на стихотворението бе отложено за следващите дни.