DIE Fleisch, SvetoZARA ALEXANDROVA

Много исках да публикувам тук с тези снимки, които ми изпрати Зара стихотворението на Кирил, което е едно от липсващите стихотворения (поне на мен ми липсваше, защото когато той ни го прочете аз се поразих, после си го спомнях и съжалявах че не е включено във втората му поетична книга). Когато стихосбирката излезе то бе отпаднало (поради нерешителността на автора или по-скоро на редактора) от "Липсващи страници".

StevoZara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, photo: Gerhard Juettner

Но ето, че сега и за мен не беше лесно да се реша да го сложа заедно със снимките от личния архив на Зара Александрова. И не за друго, а за да не подменя посланието на тази работа наречена Die Fleisch, (zensko meso v bulvalen prevod) - както ми е написала Зара в писмото си. Да, ние още миналата година си бяхме разменили по един е-мейл. Веднага след изложбата в Пловдив, бах посетила сайта й, където бях открила електрония й адрес за контакт и след това й бях писала.
Тогава тя ми отговори и беше споменала нещо и за опакованите пилета в БИЛЛА. Но на мен стихотворението на Кирил не ми излизаше от главата.

StevoZara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, photo: Gerhard Juettner

СветоЗара Александрова използва собственото си тяло като основен материал в работата си. Спомням си, че няколко дни след видях тези фотоси я бях питала в един и-мейл как се е чувствала обвита с наилона. И тя ми беше отговорила, но няма да цитирам тук кореспонденцията ни.
Ще трябва да почакате докато напиша книгата си за разговорите си с някои артисти. Зара определено ще е сред тях, защото именно тази нейна работа ме подтикна да вляза в контакт с нея и да й пиша.

StevoZara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, photo: Gerhard Juettner

Тялото и лицето, обвити с наилон смущават и шокират, човешкото тяло като вакумирано месо придизвиква една особена тръпка (на възбуда и ужас), но ето какво е написала кураторката на изложбата миналата година в баня старинна в Пловдив, Светла Куюмджиева (предполагам тя го е писала):
"В същото време като че ли лицето, увито плътно във фолио не е лице на страданието и болката, а на какавида, на някакъв изолиран от света пашкул, от който предстои да се излюпи нещо съвършено ново и различно."

StevoZara Alexandrova, Die Fleisch, 2009, photo: Gerhard Juettner

SvetoZARA ALEXANDROVA, Track store

Това са снимки от серията на Зара Александрова Запас от следи от 2009, (с фото асистенцията или ако предпочитате)с фотографии на Герхард Ютнер. Тук не е цялата серия, аз щракнах тези снимки на изложбата миналия ноември или октомври в Пловдив, когато един ден отидохме дотам специално, за да я видим.


Мисля, че отидохме заради Зара. Бях видяла снимката с опакованото тяло във вестник "Култура" и бях прочела статията на Светла Петрова. И така се организирахме един ден и отидохме да видим изложбата в баня старинна.

И после си говорихме главно за работите на Зара. За тази безмислена война, която се води с войниците от запаса. Аз си мислех, за следите, които остават във войната на половете, а после постепенно изчезват.

Сигурна съм, че стига да поискам Зара ще ми изпрати цялата серия със снимките от собствения й архив, но ако искате да я видите защото не отидете на собствения й сайт?
http://www.zara-alexandrova.com/