ПоканатаСкъпи приятели,
заповядайте
на
Доматена супа и
Сандвич за след любов на Виргиния Захариева
кулинарно четенe
и сладки приказки
в Made in Home (Петьофи 37)
12 юли понеделник 19 часа
цена на порция супа: 1 лв.
цена на сандвич: 2 лв
нб
Тя се казва Виргиния. Готина е. Не й пука от някаква си грешка на таблото с менюто. Знае коя е и въобще не е дребнава. Ако бях аз щях да се впусна да си коригирам погрешно изписаното име.
Мен всъщност ме покани Ники Бойков, модераторът на събитието. Ето го тук с Алекс, която се оказа истинска почитателка на Виргиния Захариева.
Появява се супата.
Топлата доматена супа (ще се окаже по рецептата на монахините от романа) и ръцете на Виргиния. И супата и сандвича вървят с лютата разядка. Всички си слагаме от нея, и върху сандвича, а после в супата.
Христина позира със сандвич в ръка.
Ядем. Аз първо снимам. Сандвичът е страхотен, изненадващо вкусен.
Сандич за след любов. Много неща могат да минат за любов, да бъдат мислени за любов.
Алекс и Виргиния говорят за чакри.
Следва раздаването на автографи. На първата страница от романа "9 зайци". Не очакваме, че ще получим толкова хубави автографи. Не очаквам романа толкова да ми хареса. Не очаквам, че сред героите ще открия хора, които познавам. (Но за романа ще говоря другаде.)
Автографът, който ми даде Виргиния влиза в Топ 5 на колекцията ми, в която съм събрала автографи от Джани Ватимо (за Иво), Умберто Еко, Петер Естерхази (него ми го взе Ники Бойков обаче) и онова младо момиче Дена, на което се представих като колекционерка на автографи.
Харесвам се на тази снимка, истински вампир. Полата ми не отстъпва на престилката на Виргиния. Всъщност още преди раздаването на автографите тя понечи да си я свали, но й казаха, защо, така е по-истинско. Супата и сандичите наистина ги беше правила тя. Ники и ресторантьорът само бяха помагали.
Идва ред и на супата. Виргиния ни подканя, позира ми за тази снимка, но ето че съм успяла да хвана мига, да натисна копчето в най-подходящия момент
Непринудени са, вижда се дори когато са с гръб.
Хайде, сега да ви направя една снимка.
Христина Василева и Ники Бойков обсъждат бароковия концерт в католическата катедрала преди седмица - две.
Може да се седне и на тротоара, но на масите на отсрещната страна на улицата са нясядали хората дощли за поетичното четене със сандич и доматена супа
Четенето започва.
На сутринта след като почти сме привършили пържените филийки,
toast alla francese, както ги е нарекла в италианския си блог Райна, се сещам, че можех да сервирам закуската на Иво върху една хартиена подложка със стихотворение. Бързо ставам и му давам една, избирам за него СУПА "ВЕЙ ДЖЪН", подмушвам я под дуралексовата с цвят на черно фрапе чиния, а той малко се дърпа, не му се иска да се изцапа стихотворението. "Отпечатано е на този лист за това", казвам, без да съм особено убедителна и добавям "Има още едно и за мен". Иво зачита (на ум) "Макар още твърда,/ тръпне водата" докато си довършва закуската.
Тук е момента да кажа, че той я знае Виргиния Захариева. Казва нещо хубаво, което съжалявам, че нямаше как да си запиша, казва за нея, че разбира, че има визия, и че по-младите не могат да се мерят с нея, казва го може би по-различно, трудно е да уловя дали го казва с харесване или с уважение.
