Ка1 и Ка2 се срещнали в ранната вечер и ето какво говорят в тази сцена (мизансцена още не съм го решила)
Ка1: - Ама ти каза ли му нещо?
Ка2: - Казах му, че ако повод за циничните му намеци е творчеството ти, то това съм го казала на шега и че в по-добри времена сме щели заедно да се бъзикаме.
Ка1: - Аз ти казах, че не го беше чел! Иначе щеше по-здраво да ни подпука (смее се)
Ка2: - Да права си! И той го прочете и виж сега на неговата стена...
Ка1: - Ма не се сърди (усмихва се)
Ка2: - Напротив! Виж му стената.
Ка1: - Чакай да видя (гледа си телефона) кефят се хората, какво толкова? Айде и той да се зарадва малко от тези похвали и без това ще позеленее от яд като види, че сме се прехвърлили на Ясен след Нова година.
Ка2: - (смее се) да права си. За всеки български автор когато се говори за него е празник.
Ка1: - Ако държи ще го включа и в някой диалог с Ху2 (смее се) макар, че той няма да е толкова забавен като теб.
Ка2: - Ха, веднага ми намери заместител!
Ка1: - Ама тая Дита братовчедка ли му е? Или племеничка? Дето уточнява, че го е чела на свещи и коняк?
Ка2: - Глупости никаква не му е.
Ка1: - Почитателка? Значи това не е истинското й име?
Ка2: - Не е дори Дита! Просто Васил й е кумир някакъв...
Ка1: - Брей! Дали да не взема да го върна в комедията?
Показват се публикациите с етикет comedy. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет comedy. Показване на всички публикации
сряда, 29 декември 2010 г.
вторник, 28 декември 2010 г.
и още една сцена, последна за днес
В интерактивната комедия навлизат нови персонажи.
Новото аристично попълнение са Ху1 и Ху2. Първи художник и втори художник.
В тази сцена, те не са в комплект, затова пък в една галерия се срещат Ка1 и Ху2.
Ка1, надявам се, онези който са чели и друг път комедията помнят, че буквата К е съкращение на културолог, а гласната а в случая указва единствено женския род.
Ка1 и Ху2 се срещат в една галерия. Чисто случайно, отишли са да разгледат там една изложба.
Тук трябва да кажем, че когато при запозванството си Ка1 се е представила на Ху2 като писател, той я засипал като с бронебойни патрони с въпроси от типа колко книги е написала и на колко езици са преведени, а тя не по-малко дръзко му е отговорила, че не й трябва някой да я превежда защото пише на още два чужди езика, което донякъде си е лъжа, защото на едния от тях всъщност само преписва от другаде. Но това се е случило в друга, все още ненаписана, сцена.
Ка1: - Между другото, с изненада откривам, че на повечето художници им е трудно да си продават картините (усмихва се) и че всяка откупка е едва ли не събитие.
Ху2: - А аз с изненада откривам, че на галеристи и куратори им е също толкова трудно да продават картини на достойни цени.
Ка1: - И знаеш ли защо?
Ху2: - Щото тея дето имат пари са тъпи и скръндзи.
Ка1: - Защото хората, зависими от рекламата се чудят какъв по-голям хладилник да си купят и с какви кухненски шкафове да си обновят кухнята, по-скромните се нуждаят от миялна машина вместо от украса по стените и всички купуват непрекъснато какви ли не боклуци, например слънчевите очила „Долче и Габана”, които струват осем стотака и са демоде и направо за изхвърляне след две години са ми любими!
Ху2: - Един приятел продава италиански мебели, та той казва „не може една картина да струва колкото един диван”. Виж диван е друго нещо!
Ка1: - Да, можеш да правиш поне пет неща върху него (смее се)
Новото аристично попълнение са Ху1 и Ху2. Първи художник и втори художник.
В тази сцена, те не са в комплект, затова пък в една галерия се срещат Ка1 и Ху2.
Ка1, надявам се, онези който са чели и друг път комедията помнят, че буквата К е съкращение на културолог, а гласната а в случая указва единствено женския род.
Ка1 и Ху2 се срещат в една галерия. Чисто случайно, отишли са да разгледат там една изложба.
Тук трябва да кажем, че когато при запозванството си Ка1 се е представила на Ху2 като писател, той я засипал като с бронебойни патрони с въпроси от типа колко книги е написала и на колко езици са преведени, а тя не по-малко дръзко му е отговорила, че не й трябва някой да я превежда защото пише на още два чужди езика, което донякъде си е лъжа, защото на едния от тях всъщност само преписва от другаде. Но това се е случило в друга, все още ненаписана, сцена.
Ка1: - Между другото, с изненада откривам, че на повечето художници им е трудно да си продават картините (усмихва се) и че всяка откупка е едва ли не събитие.
Ху2: - А аз с изненада откривам, че на галеристи и куратори им е също толкова трудно да продават картини на достойни цени.
Ка1: - И знаеш ли защо?
Ху2: - Щото тея дето имат пари са тъпи и скръндзи.
Ка1: - Защото хората, зависими от рекламата се чудят какъв по-голям хладилник да си купят и с какви кухненски шкафове да си обновят кухнята, по-скромните се нуждаят от миялна машина вместо от украса по стените и всички купуват непрекъснато какви ли не боклуци, например слънчевите очила „Долче и Габана”, които струват осем стотака и са демоде и направо за изхвърляне след две години са ми любими!
Ху2: - Един приятел продава италиански мебели, та той казва „не може една картина да струва колкото един диван”. Виж диван е друго нещо!
Ка1: - Да, можеш да правиш поне пет неща върху него (смее се)
Нова сцена от комедията
Ще нарека единия от двата персонажа в тази сцена с думата от международната езикова лексика за главен готвач – Сhef, първо защото обожавам начина, по който звучи в устата тази дума и второ защото освен безпорен творец, този човек е и отколешен приятел на творци, и винаги е бил мерило на добрия вкус. В края на всека година вестниците се надпреварват да публикуват новогошното му меню, в което всеки път ме изненадват думи като симфония, ададжио, capriccio... Това обаче, което малцина знаят, е че преди да се посвети на кулинарното изкуство, като младеж, този човек бе обсебен от литературата и може би и до днес е читателят с най-точна преценка в България. Аз имам шанса да го познавам от момче, но само един единствен път съм вечеряла в скъпия ресторант, който той дирижира.
В тази сцена нашите двама герои седят един следобед в чайната на „Бенковски” и объждат хора, които изглежда отдавна познават.
Ка1: - Веднага ми отговори, но ако правилно съм разбрала отговора й засега е не. Писала ми е да я държа в течение...
Chef: - Тя е пич, винаги съм имал чувството, че я познавам и дори като чета някоя от нейните книги ми се струва, че тези истории ми ги е разказвала лично.
Ка1: - А Кирилиз Кирилизов въобще не ме свърза. Отвърна ми „преди месец говорих с нея на тази тема, предлагам ти да не й пишеш сега”. Не знам дали ще му приятно ако някой друг решава вместо него дали той да участва в нещо или не... Напълно ми падна в очите.
Chef: - Той е европисател, вече е в друга орбита
Ка1: - Никакъв европисател не е, защото няма еврочитатели. Европисател е Мишел Уелбек, който има читатели в цяла Европа и в Италия и в България приятели ми говорят за книгите му. Досега никой не ми е говорил възхитено за книга на Кирилиз Кирилизов. По-скоро ти си от световна класа, а не той!
Chef: - Той е класик, а аз съм само готвач, който дори не пише книги с рецепти и напоследък сътворява само менюта.
Ка1: - Казвам ти, че ще стана критик (смее се) и ще го поставя на място! Той е като царя с новите дрехи. Истината е, че той няма читатели, а само ласкатели и цяла машина от бутала задвижвани на собствен ход.
Chef: - Е, той е гений на маркетинга.
Ка1: - Защото още не е се проявил този мой гений...(смее се) Толкова години пилях енергията си в училище.
Chef: - Жал ми е за Кирилиз...
Ка1: - Той се пъчи, че е номер Едно, но всъщност поетичния му талант е доста ограничен.
Chef: - Ние вече сме в различни светове и понякога той ми липсва.
Ка1: - Ти си в по-хубав свят.
Chef: - Е, аз съм по-голям сноб от него.
Ка1: - Като стане изложбата с портретите на българските поети в Народната библиотека ще се види кой е по-най-най (смее се)
Chef: - Ани Илков
Ка1: - Ама не е Христо Ботев!
Chef: - Е, сега...
Ка1: - Обаче имаше същия поетичен плам в началото.
Chef: - Да, сега е изтощен, но е гениален.
Ка1: - Гениален?
Chef: - Това не е похвала, разбира се.
В тази сцена нашите двама герои седят един следобед в чайната на „Бенковски” и объждат хора, които изглежда отдавна познават.
Ка1: - Веднага ми отговори, но ако правилно съм разбрала отговора й засега е не. Писала ми е да я държа в течение...
Chef: - Тя е пич, винаги съм имал чувството, че я познавам и дори като чета някоя от нейните книги ми се струва, че тези истории ми ги е разказвала лично.
Ка1: - А Кирилиз Кирилизов въобще не ме свърза. Отвърна ми „преди месец говорих с нея на тази тема, предлагам ти да не й пишеш сега”. Не знам дали ще му приятно ако някой друг решава вместо него дали той да участва в нещо или не... Напълно ми падна в очите.
Chef: - Той е европисател, вече е в друга орбита
Ка1: - Никакъв европисател не е, защото няма еврочитатели. Европисател е Мишел Уелбек, който има читатели в цяла Европа и в Италия и в България приятели ми говорят за книгите му. Досега никой не ми е говорил възхитено за книга на Кирилиз Кирилизов. По-скоро ти си от световна класа, а не той!
Chef: - Той е класик, а аз съм само готвач, който дори не пише книги с рецепти и напоследък сътворява само менюта.
Ка1: - Казвам ти, че ще стана критик (смее се) и ще го поставя на място! Той е като царя с новите дрехи. Истината е, че той няма читатели, а само ласкатели и цяла машина от бутала задвижвани на собствен ход.
Chef: - Е, той е гений на маркетинга.
Ка1: - Защото още не е се проявил този мой гений...(смее се) Толкова години пилях енергията си в училище.
Chef: - Жал ми е за Кирилиз...
Ка1: - Той се пъчи, че е номер Едно, но всъщност поетичния му талант е доста ограничен.
Chef: - Ние вече сме в различни светове и понякога той ми липсва.
Ка1: - Ти си в по-хубав свят.
Chef: - Е, аз съм по-голям сноб от него.
Ка1: - Като стане изложбата с портретите на българските поети в Народната библиотека ще се види кой е по-най-най (смее се)
Chef: - Ани Илков
Ка1: - Ама не е Христо Ботев!
Chef: - Е, сега...
Ка1: - Обаче имаше същия поетичен плам в началото.
Chef: - Да, сега е изтощен, но е гениален.
Ка1: - Гениален?
Chef: - Това не е похвала, разбира се.
сряда, 22 декември 2010 г.
Поетическа комедия (след връчването на наградата)
Сцена на сутринта след връчването на наградата "Иван Николов", пак в кафенето, където всяка сутрин се срещат Ка1 и Рънера - излязал за сутрешния си крос.
Ка1: - Добро утро!
Рънера: - Здрасти
Ка1: - Знаеш ли, снощи ми стана малко мъчно за поетите, които са вкарани в театъра на Жанет
Рънера: - Защо? Как мина?
Ка1: - Прожектира се един филм, в който говорят поети получили тази награда през годините, хвалят наградата и в частност Жанет
Рънера: - Аз си го спестих
Ка1: - от Левчев до Господинов, от Станка Пенчева до Силвия Чолева, виждаме снимки на носителите на тази награда и почти на всяка снимка Жанет
Рънера: - Че това не е ли стар филм? Май и миналата година го имаше
Ка1: - Посланието на филма "Жанет плаща и за Жанет ще се говори", а иначе целта е идеална - всичко е в името а българската поезия. И после материала заснет в Борисовата градина. Петима от шестте номинирани прочетоха сред снега в Борисовата градина по едно свое стихотворение. Само Екатерина Йосифова каза едно съвсем кратко.
И Миглена Николчина не каза нищо за шестата номинация - Живка Балтаджиева - една слабичка вече възрастна дама с шапка, която там на живо прочете едно свое стихотоврение "Одисей". Или то беше много хубаво или снощи тя много добре го прочете.
Рънера: - Катя напълно заслужава наградата. Не е за прослужена възраст. Аз обаче щях да я поделя между нея и Кирил. Или да дам на Кирил специална награда.
Ка1: - Една картина и бутилка вино (смее се) това й е специалната награда. Кирил си има картините на баща си. Освен това и сам може да си нарисува каквито си поиска, пък и вино не пие... За един поет е по-важно да има хора, които да го четат, а не награда от 10 000 лева.
Рънера: - На мен Катя ми спира дъха
Ка1: - Наистина?
Рънера: - И като родител, и като поет
Ка1: - Значи мислиш, че е най-добрата българска поетеса?
Рънера: - Абсолютно и съм го заявявал неведнъж.
Ка1: - Добро утро!
Рънера: - Здрасти
Ка1: - Знаеш ли, снощи ми стана малко мъчно за поетите, които са вкарани в театъра на Жанет
Рънера: - Защо? Как мина?
Ка1: - Прожектира се един филм, в който говорят поети получили тази награда през годините, хвалят наградата и в частност Жанет
Рънера: - Аз си го спестих
Ка1: - от Левчев до Господинов, от Станка Пенчева до Силвия Чолева, виждаме снимки на носителите на тази награда и почти на всяка снимка Жанет
Рънера: - Че това не е ли стар филм? Май и миналата година го имаше
Ка1: - Посланието на филма "Жанет плаща и за Жанет ще се говори", а иначе целта е идеална - всичко е в името а българската поезия. И после материала заснет в Борисовата градина. Петима от шестте номинирани прочетоха сред снега в Борисовата градина по едно свое стихотворение. Само Екатерина Йосифова каза едно съвсем кратко.
И Миглена Николчина не каза нищо за шестата номинация - Живка Балтаджиева - една слабичка вече възрастна дама с шапка, която там на живо прочете едно свое стихотоврение "Одисей". Или то беше много хубаво или снощи тя много добре го прочете.
Рънера: - Катя напълно заслужава наградата. Не е за прослужена възраст. Аз обаче щях да я поделя между нея и Кирил. Или да дам на Кирил специална награда.
Ка1: - Една картина и бутилка вино (смее се) това й е специалната награда. Кирил си има картините на баща си. Освен това и сам може да си нарисува каквито си поиска, пък и вино не пие... За един поет е по-важно да има хора, които да го четат, а не награда от 10 000 лева.
Рънера: - На мен Катя ми спира дъха
Ка1: - Наистина?
Рънера: - И като родител, и като поет
Ка1: - Значи мислиш, че е най-добрата българска поетеса?
Рънера: - Абсолютно и съм го заявявал неведнъж.
Поетическа комедия
Малка стъпка в страни от културологичната комедия. Един вид коментар на наградата "Иван Николов", давана в края на всяка година от издателска къща "Жанет 45"
Действащи лица в тази сцена:
Ка1
Ка2
Рънера
Фотографът
Място на действието:
Кафенето сутрин към 9 и половина, 10
Ка1: - Ти или ще си по-сериозна с мен или късаме!!!
Ка2: - Ужассс
Ка1: - Както скъсах с Ники бой и Ms Tron (смее се)
Ка2: - То и С. не ми поставя подобни условия
Ка1: - Написах им "това е края на нашето приятелство"
Ка2: - Ма аз не мога, като в онзи разказ в "Играчка-плачка" за скорпиона, такава ми е природата
Ка1: - Добре да видим тогава кой според теб ще спечели наградата на Жанет?
Ка2: - Аз залагам на Екатерина Йосифова
Ка1: - Колко залагаш?
Ка2: - А нищо в брой, така фигуративно само го казах
Ка1: - Хм, май ще се увъртя като започна да приемам залози за нея (смее се)
Ка2: - Аз ще тръгвам щото Ружката ще идва
Ка1: - Слушай дай Ружев
Ка2: - Как да го дам предлагаш?
Ка1: - Да го пуснем на една пловдивска галерия
Ка2: - С лимонче в устата
Ка1: - Абе говоря ти за галерия Сариев, там се показва истинско съвременно изкуство
Ка2: - А мен това не ме интересува
Ка1: - Ами добре тогава
Ка2: - Той ми е приятел да си пия с него и да си говорим за футбол
Ка1: - Ти не искаш да си проумотърка на никой, да
Ка2: - Не
Ка1: - Хайде тогава и аз се прибирам сега да пусна пералнята
(Ка2 си тръгва, К1 си допива чая и в този момент в кафето влиза Рънера облечен в костюм, а не в спортно облекло)
Ка1: - Добро утро, господине!
Рънера: - Госпожо!
Ка1: - (киска се доволно от тази официалност)
Рънера: - С кого се борим днес?
Ка1: - О, днес сме в добро настроение и само се присмиваме на онзи пуяк Кирилиз Кирилизов... Между другото искате ли да заложите на някое име от номинациите на Жанет 45?
Рънера: - Екатерина Йосифова. Най-малкото общо кратно на тримата журьори.
Ка1: - Брей! И г-н Х. каза същото.
Рънера: - Общуваш със съобразителни мъже...
(Рънера изпива през това време кафето си на бара и отива на работа. Минута след като излиза в кафенето влиза Фотографът)
Ка1: - Нали ще дойдеш в сряда в камерната зала на Народния театър на връчването на наградата за поезия да направиш снимки за вестника?
Фотографът: - Хехе, съвсем не знам, но вероятно да - поне по първоначални планове
Ка1: - Искаш ли да заложиш на някое име? (смее се)
Фотографът: - Чак пък да залагам...
Ка1: - Айде кажи едно име де, така заради спорта... не искаш?
Фотографът: - Екатерина Йосифова според мен ще е тя
Ка1: - Ти си четвъртият, който го казва!
Фотографът: - Кой още залага на Йосифова?
Ка1: - Еее сега, букмейкърите не казват тези неща (смее се) ще ти кажа ако сте познали обаче
Фотографът: - Окс (усмихва се и маха за довиждане, след като е изпил кафето си на бара)
Действащи лица в тази сцена:
Ка1
Ка2
Рънера
Фотографът
Място на действието:
Кафенето сутрин към 9 и половина, 10
Ка1: - Ти или ще си по-сериозна с мен или късаме!!!
Ка2: - Ужассс
Ка1: - Както скъсах с Ники бой и Ms Tron (смее се)
Ка2: - То и С. не ми поставя подобни условия
Ка1: - Написах им "това е края на нашето приятелство"
Ка2: - Ма аз не мога, като в онзи разказ в "Играчка-плачка" за скорпиона, такава ми е природата
Ка1: - Добре да видим тогава кой според теб ще спечели наградата на Жанет?
Ка2: - Аз залагам на Екатерина Йосифова
Ка1: - Колко залагаш?
Ка2: - А нищо в брой, така фигуративно само го казах
Ка1: - Хм, май ще се увъртя като започна да приемам залози за нея (смее се)
Ка2: - Аз ще тръгвам щото Ружката ще идва
Ка1: - Слушай дай Ружев
Ка2: - Как да го дам предлагаш?
Ка1: - Да го пуснем на една пловдивска галерия
Ка2: - С лимонче в устата
Ка1: - Абе говоря ти за галерия Сариев, там се показва истинско съвременно изкуство
Ка2: - А мен това не ме интересува
Ка1: - Ами добре тогава
Ка2: - Той ми е приятел да си пия с него и да си говорим за футбол
Ка1: - Ти не искаш да си проумотърка на никой, да
Ка2: - Не
Ка1: - Хайде тогава и аз се прибирам сега да пусна пералнята
(Ка2 си тръгва, К1 си допива чая и в този момент в кафето влиза Рънера облечен в костюм, а не в спортно облекло)
Ка1: - Добро утро, господине!
Рънера: - Госпожо!
Ка1: - (киска се доволно от тази официалност)
Рънера: - С кого се борим днес?
Ка1: - О, днес сме в добро настроение и само се присмиваме на онзи пуяк Кирилиз Кирилизов... Между другото искате ли да заложите на някое име от номинациите на Жанет 45?
Рънера: - Екатерина Йосифова. Най-малкото общо кратно на тримата журьори.
Ка1: - Брей! И г-н Х. каза същото.
Рънера: - Общуваш със съобразителни мъже...
(Рънера изпива през това време кафето си на бара и отива на работа. Минута след като излиза в кафенето влиза Фотографът)
Ка1: - Нали ще дойдеш в сряда в камерната зала на Народния театър на връчването на наградата за поезия да направиш снимки за вестника?
Фотографът: - Хехе, съвсем не знам, но вероятно да - поне по първоначални планове
Ка1: - Искаш ли да заложиш на някое име? (смее се)
Фотографът: - Чак пък да залагам...
Ка1: - Айде кажи едно име де, така заради спорта... не искаш?
Фотографът: - Екатерина Йосифова според мен ще е тя
Ка1: - Ти си четвъртият, който го казва!
Фотографът: - Кой още залага на Йосифова?
Ка1: - Еее сега, букмейкърите не казват тези неща (смее се) ще ти кажа ако сте познали обаче
Фотографът: - Окс (усмихва се и маха за довиждане, след като е изпил кафето си на бара)
понеделник, 20 декември 2010 г.
Културологична комедия
Тази сцена е от кафенето, в което сутрин и вечер се срещат следните персонажи:
Рънера (т.е. сутрешния бегач, вманиачен в добрата си форма)
Ка1 (първи културолог)
Ка2 (втори културолог)
Ка1: - Добро утро, за мен чай „Ърл Грей”
Рънера: - (към Ка1) Здрасти! (към бара) За мен прясно изцедени мандарини
Ка1: - Без кафе?
Рънера: - О, кафето го изпих още в 6
Ка1: - Аз се успах днес (смее се), но имам урок в 11 и трябваше да си поспя, за да не губя после концентрация.
(След като Рънера си изпива фреша маха за чао и изчезва набегом, в кафенето влиза Ка2)
Ка1: - Добро утро, скъпа!
Ка2: - Олеле на скъпа ли сме вече? Нищо де, както искаш ми викай само да не искаш да съм сериозна после...
Ка1: - Видя ли какво стихотоворение на К. публикувах?
Ка2: - Да, преди час, че вчера нямах време. Бе аз имам чувството, че накъде съм го чела ма може и да бъркам
Ка1: - Сигурно във вестника (смее се)
Ка2: - Нали непубликувано?
Ка1: - Не бе, и ти си чела съобщението във вестника за тази двойка!
Ка2: - Ааа не твърдо не съм, въобще не знам за какво става дума
Ка1: - Между другото Кристин отказа.
Ка2: - Е, при толкова много известни артистични имена за какво ти е Кристин?
Ка1: - Именно, затова досега не бях се сетила да я поканя (смее се), но ми отказа класически, имала много работа
Ка2: - (смее се) Да, наистина класически. Аз не съм й чела романите.
Ка1: - Нито пък аз.
Ка2: - А ми е любопитно.
Ка1: - Четох в „Култура” как някой й гепил едно стихотворение.
Ка2: - Да, но ти си писател, а не читател
Ка1: - О, мерси
Ка2: - Ааа ма аз не знам дали го мислех като комплимент... А аз съм обратното, макар че наистина по отношение на българската литература...
Ка1: - За мен са по-важни художничките, честно. Защото на писателките всеки може да им чете книгите, нали?
Ка2: - Ако би жертвал от времето си, да
Ка1: - А на художничките историите няма къде да ги прочетеш. Намисила съм историите на художничките да ги четем в сивата сграда на Академията там където са скулптурните ателиета и Снежина Петрова чете от „Зелено и златно” седнала на стол на подиума, на който иначе позират моделите...
Ка2: - (рибата в тигана...смее се) мога да се сетя и за други народни мъдрости по темата ако се замисля много
Ка1: - Стига бе, те са сериозни!
Ка2: - Важното е, че отмениха мача днес, така че със сигурност ще се радваш на моето присъствие
Ка1: - И с него се отмени и стихотворението, което щях да ти посветя (смее се)
Ка2: - Ааа, не се престаравай аз ще съм анонимно там и без това и ще дойда със Светльо. Просто се опасявам че няма да мога да запазя сериозността си дълго време.
Ка1: - Ходила ли си там?
Ка2: - Не, да не съм луда?
Ка1: - Звъни се, минава се през кухнята на хостела и се слиза по една вита стълба в мазето
Ка2: - Вчера Преслав даже не можеше да повярва, че ще ходя ма аз му казах, че любовта ми към изкуството почва да става неудържима.
Ка1: - Аз никой не мога да поканя...
Ка2: - Ааа? Тоест?
Ка1: - В тази катакомба
Ка2: - Е нали ти се кефиш на атмосферата?
Ка1: - Разбираш ли, не е представително за моята публика.
Ка2: - Ти нямаш публика!
Ка1: - Как да нямам бе? Имам и още как.. Кефят ме младежите, които са там и слушат най-новата литература... Това ме въодушевява!
Ка2: - Наистина е възторгващо! Куп графомани, които искат да слушат за луната и съдбата!
Ка1: - Ако бях канила щеше да видиш колко мои ученици щяха да дойдат!
Ка2: - Щеше да напълниш стадиона знам.
Ка1: - Имах си публика, която даже ме имитираше (смее се)
Ка2: - (също се смее) Да наистина.
Ка1: - Сигурно и ти имаш такава, но по-малобройна... Вчера видях, че имам много работи, които мога да чета, в последната година доста страници съм написала...
Ка2: - Нали няма да е нещо монументално?
Ка1: - Не, не се притеснявай.
Ка2: - Виж и Прасков се гордееше, че ученичките в класическата четат нощем надрусани негови текстове, но така отминава...
Ка1: - Това е било преди сто години с неговите стихове или е било само негова фантазия.
Ка2: - Напротив това беше съвсем скоро с неговите разкази.
Ка1: - Той и разкази ли пише?
Ка2: - (смее се) Недей сега да изпитваш творческа завист към успехите на други творци с младите, че го четяха е факт, което всъщност целеше да покаже, че младите са супер малоумни и простия факт, че са млади нищо не значи.
Ка1: - Аз ще чета само стихотворения. Имам и едно за Дядо Коледа (смее се)
Ка2: - Аха
Ка1: - Искаш ли да ти го кажа в аванс?
Ка2: - Да, разбира се, че искам. Аз съм горещ почитател на творчеството на колегите си. Ясен го изчетох на един дъх. Пък ти явно нещо по-кратичко ще дадеш.
Ка1: - Миналата година Дядо Коледа ми изпрати есемес. Чук-чук написа на родния си език, имам един пакет за момиченцето Емилия, ама първо написа „Аз съм Дядо Коледа”
Ка2: - Имаше миналата година едно в нетлога ма аз така и не разбрах какво го правеше стихотворение, въпреки че ти май нещо обясняваше (смее се)
Ка1: - (малко обидено) Не ти хареса?
Ка2: - Напротив!
Ка1: - И без това ти се размина това, което щях да напиша за теб, Манчестър и Челси
Ка2: - Уфф да иначе щях да си взема хеднсфрито и да слушам резултати пък нямаше да е бъда много благоприлично май
Рънера (т.е. сутрешния бегач, вманиачен в добрата си форма)
Ка1 (първи културолог)
Ка2 (втори културолог)
Ка1: - Добро утро, за мен чай „Ърл Грей”
Рънера: - (към Ка1) Здрасти! (към бара) За мен прясно изцедени мандарини
Ка1: - Без кафе?
Рънера: - О, кафето го изпих още в 6
Ка1: - Аз се успах днес (смее се), но имам урок в 11 и трябваше да си поспя, за да не губя после концентрация.
(След като Рънера си изпива фреша маха за чао и изчезва набегом, в кафенето влиза Ка2)
Ка1: - Добро утро, скъпа!
Ка2: - Олеле на скъпа ли сме вече? Нищо де, както искаш ми викай само да не искаш да съм сериозна после...
Ка1: - Видя ли какво стихотоворение на К. публикувах?
Ка2: - Да, преди час, че вчера нямах време. Бе аз имам чувството, че накъде съм го чела ма може и да бъркам
Ка1: - Сигурно във вестника (смее се)
Ка2: - Нали непубликувано?
Ка1: - Не бе, и ти си чела съобщението във вестника за тази двойка!
Ка2: - Ааа не твърдо не съм, въобще не знам за какво става дума
Ка1: - Между другото Кристин отказа.
Ка2: - Е, при толкова много известни артистични имена за какво ти е Кристин?
Ка1: - Именно, затова досега не бях се сетила да я поканя (смее се), но ми отказа класически, имала много работа
Ка2: - (смее се) Да, наистина класически. Аз не съм й чела романите.
Ка1: - Нито пък аз.
Ка2: - А ми е любопитно.
Ка1: - Четох в „Култура” как някой й гепил едно стихотворение.
Ка2: - Да, но ти си писател, а не читател
Ка1: - О, мерси
Ка2: - Ааа ма аз не знам дали го мислех като комплимент... А аз съм обратното, макар че наистина по отношение на българската литература...
Ка1: - За мен са по-важни художничките, честно. Защото на писателките всеки може да им чете книгите, нали?
Ка2: - Ако би жертвал от времето си, да
Ка1: - А на художничките историите няма къде да ги прочетеш. Намисила съм историите на художничките да ги четем в сивата сграда на Академията там където са скулптурните ателиета и Снежина Петрова чете от „Зелено и златно” седнала на стол на подиума, на който иначе позират моделите...
Ка2: - (рибата в тигана...смее се) мога да се сетя и за други народни мъдрости по темата ако се замисля много
Ка1: - Стига бе, те са сериозни!
Ка2: - Важното е, че отмениха мача днес, така че със сигурност ще се радваш на моето присъствие
Ка1: - И с него се отмени и стихотворението, което щях да ти посветя (смее се)
Ка2: - Ааа, не се престаравай аз ще съм анонимно там и без това и ще дойда със Светльо. Просто се опасявам че няма да мога да запазя сериозността си дълго време.
Ка1: - Ходила ли си там?
Ка2: - Не, да не съм луда?
Ка1: - Звъни се, минава се през кухнята на хостела и се слиза по една вита стълба в мазето
Ка2: - Вчера Преслав даже не можеше да повярва, че ще ходя ма аз му казах, че любовта ми към изкуството почва да става неудържима.
Ка1: - Аз никой не мога да поканя...
Ка2: - Ааа? Тоест?
Ка1: - В тази катакомба
Ка2: - Е нали ти се кефиш на атмосферата?
Ка1: - Разбираш ли, не е представително за моята публика.
Ка2: - Ти нямаш публика!
Ка1: - Как да нямам бе? Имам и още как.. Кефят ме младежите, които са там и слушат най-новата литература... Това ме въодушевява!
Ка2: - Наистина е възторгващо! Куп графомани, които искат да слушат за луната и съдбата!
Ка1: - Ако бях канила щеше да видиш колко мои ученици щяха да дойдат!
Ка2: - Щеше да напълниш стадиона знам.
Ка1: - Имах си публика, която даже ме имитираше (смее се)
Ка2: - (също се смее) Да наистина.
Ка1: - Сигурно и ти имаш такава, но по-малобройна... Вчера видях, че имам много работи, които мога да чета, в последната година доста страници съм написала...
Ка2: - Нали няма да е нещо монументално?
Ка1: - Не, не се притеснявай.
Ка2: - Виж и Прасков се гордееше, че ученичките в класическата четат нощем надрусани негови текстове, но така отминава...
Ка1: - Това е било преди сто години с неговите стихове или е било само негова фантазия.
Ка2: - Напротив това беше съвсем скоро с неговите разкази.
Ка1: - Той и разкази ли пише?
Ка2: - (смее се) Недей сега да изпитваш творческа завист към успехите на други творци с младите, че го четяха е факт, което всъщност целеше да покаже, че младите са супер малоумни и простия факт, че са млади нищо не значи.
Ка1: - Аз ще чета само стихотворения. Имам и едно за Дядо Коледа (смее се)
Ка2: - Аха
Ка1: - Искаш ли да ти го кажа в аванс?
Ка2: - Да, разбира се, че искам. Аз съм горещ почитател на творчеството на колегите си. Ясен го изчетох на един дъх. Пък ти явно нещо по-кратичко ще дадеш.
Ка1: - Миналата година Дядо Коледа ми изпрати есемес. Чук-чук написа на родния си език, имам един пакет за момиченцето Емилия, ама първо написа „Аз съм Дядо Коледа”
Ка2: - Имаше миналата година едно в нетлога ма аз така и не разбрах какво го правеше стихотворение, въпреки че ти май нещо обясняваше (смее се)
Ка1: - (малко обидено) Не ти хареса?
Ка2: - Напротив!
Ка1: - И без това ти се размина това, което щях да напиша за теб, Манчестър и Челси
Ка2: - Уфф да иначе щях да си взема хеднсфрито и да слушам резултати пък нямаше да е бъда много благоприлично май
Абонамент за:
Публикации (Atom)
