вторник, 30 ноември 2010 г.

Mira que

© photo by Valentina Yancheva

понеделник, 29 ноември 2010 г.

Frida Kahlo in mostra

Тези снимки от изложбата на Фрида Кало в Милано, Museo della Permanente 09 ottobre 2003 / 08 febbraio 2004, която с приятелките ми Райна и Валентина посетихме един прекрасен ноемврийски ден преди седем години, предизвикаха небивал спор преди седмица или две щом реших да ги кача сред картините от моята колеция, в един албум със снимки в профила ми в fb.


Валентина, която онзи ноември снимаше с фотоапарата на Райна изрично заяви, че желае да посоча авторството й и да напиша, че снимките са нейни, с което аз не можех напълно да се съглася, вярвайки, че тези снимки са наши. Още повече когато снимането там бе забранено и заедно бяхме рискували да ни направят поредица от забележки. Валя обаче е убедена, че не ние, а тя е рискувала и че след като тя кадрирала и натискала копчето, снимките са нейни.


Аз обаче настоявях, че ако не бях аз, тя нямаше не само да ги направи, но и да види тази изложба и ако не беше Райна нямаше изобщо тогава да сме в Милано. Тези снимки всъщност се оказаха наследството на едно приятелство, наследство за което сега след години се карахме. Публикувам ги отново и държа да отбележа, че са дело на Валентина Янчева.

Stanka Kalcheva is Frida Kahlo

снимка: Илиян Ружин (личен архив на актрисата)

Първо я бях видяла на плакатите. Неустоима като Фрида. Само визията бе достатъчна, за да отида да я гледам. После открих профила й с тези снимки в Фейсбук. Неведнъж ги разглеждах. Предложих й приятелството си и се зарадвах когато тя го прие. После, мислейки все така за Фрида, събрах кураж и й предложих да се включи в нашия проект. (Измислихме му едно кодово име, "не само карамфили и кокичета, не само мимоза", иначе е за един възвишен, болезнен и централен и за творчеството на Фрида въпрос.) Станка Калчева ми отговори, че ще си помисли и ще ми каже.
После реших, че преди да настоявам трябва да отида да я гледам като Фрида.
Имах един албум с нейни картини още от 1996 (това беше първия албум с картини, който си купих, после спомням си, си купих и един албум на Вермеер. Така че в моя живот Фрида дойде преди Вермеер.)
Няколко години по-късно, през 2003 в Милано видях голяма гостуваща нейна изложба с всички картини от колекцията на фондация Долорес Олмедо, които са в Мексико. Изложбата на Фрида Кало бе най-вълнуващото нещо от онази седмица в Милано, може би бе едно най-хубавите неща случили се през онези години в началото на новото хилядолетие, в първите пет от вече изминалите десет години на третото хилядолетие.
Да, познавах Фрида още преди Мадона и Салма Хайек да се борят да я изиграят на големия екран. Салма Хайек, в едно интервю помня хвалеше сценария, който бе написала Мадона. После Мадона се оказа горда притежателка на нейна картина, една от онези, които минават за сюреалистични, Салма Хайек я изигра в киното и спомням си, когато гледах филма я харесах, но истината е, че нашата Станка Калчевa на сцената като Фрида ме изпълни със страхопочитание.

снимка: Илиян Ружин (личен архив на актрисата)

Видя ми се толкова силна, колкото е била самата Фрида. Като я гледах разбрах, че тя е онази строшена колона, която въпреки всичко държи цялото представление (по пиесата на Соня Домазет и ресижурата на Веселин Димов), тя е като онази колона от картината и от гипсовия корсет, след като гледах Станка разбрах че Фрида е била строшената и въпреки това подържаща колона, на която се крепял емоционалния живот на всички около нея.

снимка: Илиян Ружин (личен архив на актрисата)

Следващите три снимки са от представлението, предлогам, че могат да се свалят и от уебсайта на Младежкия театър, аз ги свалих от личната страница на актрисата и ги публикувам тук с любезното разрешение на Станка Калчева.





събота, 27 ноември 2010 г.

Workshop, Man & Woman in IME Gallery

Днес следобедно време минах оттам. За да видя работите на Ния Пушкарова и шведа Кристиян Риелоф. Обявеният предварително workshop с тема Колаж започнал в 11 продължаваше и в 3 без четвърт. Ния обаче беше излязла за малко и така и не се запознахме лично.

Workshop Колаж в галерия ИМЕ

Nia Pushkarova

Christian Rieloff

една от работите на Кристиян Риелоф по време на уъркшопа в галерия ИМЕ днес 27 ноември, събота

петък, 26 ноември 2010 г.

Pogo time 11 years later

"Писателството иска жертви", каза Райна Маркова след края втория разказ.

Ето го и гост-четеца младият писател Иван Димитров, който чака реда си да прочете онзи разказ за гълъба, дал една любовна жертва в името на литературата. Разказът я е дал, а не гълъба, да уточня, че да не остана криворазбрана. А го научихме от Райна, която след като Иван прочете разказа ни запозна с епилога. Може би някой ден ще трябва да напише и продължението на този разказ, една добавка към Spiritus Mundi

Разказът "Хлад" всъщност е любовно писмо, Райна го чете почти заглушена от музикалния фон и се получава добре, постига съвършеното звучене на това писмо, което потъва в един облак от звук, звук на моменти по-силен от "Хлад". Чуваме го откъслечно, по-скоро го чувстваме.

"Време е за пого!" е написала Райна Маркова в моя екземпляр на "Пого", рекомпилираната версия, но сега 11 години по-късно от първото издание сме във времето на раста прическите и вместо да се хвърлят в пого младежите се вълнуват много повече от плитките си и от впечатлението, което оставят благодарение на тях.

Гост-четецът Иван Димитров (гостувал и като литературен репортер в този блог) най-лекомислено прескача мотото от Уилям Бътлър Йейтс на разказа Spirirus Mundi. Започва направо с историята без да му хрумне, че е длъжен да прочете тази история в контекста, в който автора я е поставил и досега не мога да се начудя как така се лиши от удоволствието да произнесе името Уилям Бътлър Йейтс. А иначе въпросния цитат е този:
Surely some revelation is at hand
Surely the Second Coming is at hand


The Second Coming ще да е Второто пришествие. Няма какво друго да е, а то - второто идване на Христа според християнската доктрина ще настъпи след края на света. Май този разказ трябваше аз да го прочета, че да обясня там някои неща и уверявам ви, нямаше да игнорирам Йейтс, както направи младият и иначе така симпатичен Иван.

Райна вече е свалила едната си кожена ръкавица (очаквах да е с черен лак, но не е) и чете "Термодинамика на ада". Чете толкова добре разказа за Грозната Мери, която държи на коленете си "Златната клонка" и музикалния фон вече е точно такъв какъвто трябва да бъде, че когато разказа свършва и Райна прави две крачки встрани към двуместния диван, на който присяда всеобщото мълчание изглежда като апотеоз на добрата литература или поне на умелото й изпълнение пред публика. Аплодисментите идват едва след минута, а Райна се засмива и казва: "Едноминутно мълчание в памет на артиста".

Край на първа част

Следва фотопауза, в която ухилени позираме пред обектива на Пламен Петров, журналист от "24 часа"

In(f)ormalina

Eдин от въпросите, преди които често се изправям (по-скоро различни ситуации и хора ме карат да си го задавам) е как (да) гледаме изкуство?

Разбирането му често е нелека задача, един път изисква определена нагласа, друг път известни мисловни усилия.
Но какво удоволетворение изпитва човек от разбирането! Разбирането на изкуството дава ориентир и радост от познанието, спокоен си защото чувстваш, че разбираш света (или ако предпочитате Бог или ако не Бог, обществото) и начина по който ти си свързан с него.

Това е нещо, което може да замести уповаването на религията за онези, които не вярват.

Разбирането на изкуството, понякога си мисля, е дар. Да, определено е дар и този дар не е за всички. Разбира се, това не можех да го кажа в клас, но сблъсъка с неразбирането понякога почти ме е докаравал до плач. Няма да забравя как пророних няколко сълзи пред учениците над страницата с двете бронзови фигури намерени в морето при Риаче и изложени в музея на Реджо Калабрия. Тогава с тези сълзи целият клас изпита онзи катарзис, за който е писал Аристотел, а аз се почувстах като герой (да като герой, а не като актьор) в древногръцка трагедия.

Онези обаче, които преценяват дали нещо е изкуство или не според това дали една работа им харесва или не им харесва се превръщат в заложници на неразбирането.

Много днешни автори (или ако предпочитате думата от международната езикова лексика артисти, за която все още на български казваме и "творци" или "художници", макар че повечето от тях отдавна вече не рисуват с четки и бои) са отзивчиви към своята публика и предлагат ключ към разбирането -основна ценност за изкуството и неговото възприемане.

Предлагам ви да видите това видео на Додо Венециано наречено
In(f)ormalina

Ако го изгледате без неговия "ключ" то ще ви се стори като един от всички онези повече или по-малко артистични видеоклипове, които се въртят по музикалните канали и са залели интернет.

Ако обаче видите ключа, който артистът предлага ще си спомните неща свързани с вашия опит, ще събудите и ще селектирате някои спомени, потулени или обичани, спомени, които вътрешно ще ви накарат да се усмихнете и други от които ще получите киселини.


Dodo Veneziano ha detto:

- La memoria delle esperienze vissute e sperimentate nel passato e nel presente costituiscono la base della nostra individualità.
A nulla serve curare e conservare il nostro corpo se i nostri ricordi si dissolvono e si disperdono.

Dodo Veneziano said:

- The memory of the experiences lived and experienced in the past and this is the basis of our individuality. Serves no purpose to cure and preserve our bodies if our memories dissolve and disperse.

сряда, 24 ноември 2010 г.

Please master

Това стихотворение на Алън Гинзбърг може да вдъхне (още) живот на всяка попреминала, закърняла, поизпарила се или консумирана любов. Като казвам любов разбирам всички видове любов от класификацията на Стендал, който в книгата си „За любовта” твърдеше, че има четири вида любов: любов-страст, любов-влечение, физическа любов (това, което в наши дни наричаме просто секс) и любов-суета.

Това стихотворение е особено подходящо ако обекта на желанието е англоезичен блондин. Достатъчно е даже да разбира малко английски, няма значение добре или зле го говори. Ако обекта на желанието е брюнет, просто трябва да се прескочат няколко стиха. (В поезията всеки ред се нарича стих).

Стихотворението е дълго и в двуезичното издание на „Колибри” има само откъс от него. Освен това не препоръчвам да се използва българския превод защото преводачът Владимир Левчев е имал неблагоразумието да преведе думата master като „учителю”. Груба грешка защото Алън Гинзбърг е учителят тук. Aлън Гинзбърг е този, който ни учи как да подлудим мъжа и да не му оставим възможост да ни шамароса с някое „не”.

Това стихотворение може да послужи само на дръзки жени и на отчаяно влюбени гейове. Да, действа само в случайте когато обекът на желанието е мъж (или най-обикновен педераст).

Как става номера? Всеки ден се изпраща по един стих като есемес. При незабавен отклик може да се изпрати и втори. Ако и вторият не остане без отговор, може да се изпрати още един трети, наистина последен като дори е възможно да се прескочат няколко стиха. След него трябва да се спре и да се изчака един ден или още по-хубаво би било два-три дена.

Ако някой обаче иска да получи наистина зашеметяващ резултат би трябвало да научи стихоторението наизуст (на английски) или поне да казва основната мантра в него in English. Възможно е да се прескачат стихове и думи. Например прекачането на някои физически характеристики е задължително, ако обекта не се отличава с тях.

И днес докато замислях този текст реших все пак да изпробвам рецептата, която давам.

Написах Please master can I touch your cheek

Получих отговор на момента на родния език на моя обект. С усмивка, каквато не бях виждала от месец. Усмихнах се и аз и продължих:
please master can I kneel at your feet

Не вярвах, че ще отговори пак, но той го направи, след което продължението на стихотворението бе отложено за следващите дни.

Привечер в ХVІ век

Pieter BRUEGEL the Elder The Hunters in the Snow (January)
1565
Oil on panel, 117 x 162 cm
Kunsthistorisches Museum, Vienna

Не мога да съм сигурна, че Марин е написал своето стихотворение за същата картина, защото има и други подобни на тази, която в e Музея за история на изкуството във Виенa. Aко Марин е гледал картината в кралския музей за изящни изкуства в Брюксел, просто ще се наложи да я сменя.
В нашето семейство свързваме тази картина с друго време на деня, може би заради пожеланието от най-скъпите ни приятели на титулната страница на албума подарен на мъжа ми, в което се говори за "чувството познато на ловеца, зърнал дома си в зимното утро". Много хубаво пожелание, написано на 12.ХІ.1998 г.


Pieter BRUEGEL the Elder The Hunters in the Snow (detail)
1565
Oil on panel, width of detail 31 cm
Kunsthistorisches Museum, Vienna

Натюрморт с восък


Pieter Bruegel the Elder, Landscape with the Fall of Icarus
c. 1555
Oil on canvas, mounted on wood
Musées Royaux des Beaux-Arts, Brussels

Казвам му на Марин, че това е пейзаж, но той настоява, че е за него е натюрморт и ме праща да се допитам до Брьогел какво щял да каже по въпроса. Аз обаче настоявам - има ли човешки фигури не е натюрморт. И така не можем да се разберем с поета. (Не че с който и да е поет може да се излезе на глава.) Давам му пример "все едно един художник да нарисува стих на лист хартия и да сложи заглавие пиеса или роман", а Марин ми казва "твоят адаш Емил Миразчийски направи досущ съшото с мои текстове".
Е, не зная повече какво да кажа, може би някой от нас наистина ще се опита да говори с духа на Брьогел, но това не вярвам да съм аз.

Добавка към едно стихотворение


Pieter Bruegel the Elder, Landscape with the Fall of Icarus (detail)
c. 1555
Oil on canvas, mounted on wood
Musées Royaux des Beaux-Arts, Brussels

вторник, 23 ноември 2010 г.

стиховете на Марин

Стиховете на Марин и ябълките в шуба от тесто, пълни с орехи и стафиди и пилешките флейки с лук

Такова би могло да е заглавието на този пост, макар че аз сега се изкушавам да сложа като заглавие тук в този блог едно заглавие от новите кратки стихотворения на Марин "Натюрморт с восък" или "Привечер н ХVІ век" и да го илюстирам този пост не със снимките от снощи, а с някоя от двете картини на Брьогел, събудили у този вече улегнал, но все така умерено сантиментален поет желанието да напише стихотворенията, които споменах. Но и това ще направя в някой от следващите дни и тогава ще видите за кои картини на Брьогел стария иде в тези стихове реч. (Станаха ми нещо като любими те двете.)

Да, аз харесвам Марин и не му се сърдя когото някой път за нещо ми се дразни и ме заплашва да ме направи невидима, или когато се присмива на невежеството ми относно българското изкуство или пък като снощи ме злепоставя, разкривайки преди всички, че съм говорила за "Жираф в зоологическата градина" имайки предвид последната му стихосбирка "Ангел в зоопарка".

За хрониката ще призная, че и снощи след биса, като той приседна на моята маса аз му говорех за "Галерата на сърцето", последното (и единствено публикувано) стихотворение, което той прочете и чак в къщи видях, че няма никаква галера на сърцето и че той всъщност е чел "Галерията на сърцето" от стихосбирката с изненадващо заглавие "Обявяване на провала".

Сега преминавам към описанието на снимките, а за да видите картините на Брьогел със заглавията на Марин ще трябва да почакате малко, както се наложи и ние да почакаме снощи преди камбаната да удари и да даде началото на четенето.


Ябълките в шуба от тесто бяха на невероятната цена от 1 лев, да, и аз се удивих (а после си взех и втора след първата)

Пилешките флейки с лук, с мента вместо с риган (последното уточнение бе направено от готвещия модератор Ники Бойков)

Модераторът на събитието се бе пременил с престилка, защото бе помогнал с флейките, но иначе бе с панталон с ръб.

Литературно-кулинарният кът на ресторант Made in Home където снощи имаше пилешки флейки с лук за 2 лв и ябълка в шуба от тесто само за лев (аз бих дала и три, за да изям една)

Марин с червени очи

Зорница на преден план, не я попитах знае ли колко стихотворения Марин е написал за нея, снощи я открих в две или три, тя е човека, който първи ги вижда, а може би чува, кой знае дали Марин се решава щом напише нов стих да го прочете. Е, Зори може да каже, дали първо ги слуша или ги чете.

Ето го и Марин. Познавам го от времето когато беше значително по-млад, но затова пък сега го харесвам повече като поет. Харесва ми такъв, по-улегнал и по-уверен, и имам доверие на поетичния му вкус и безпогрешен усет.

Рецептата за тези ябълки в тесто Зорница преди две години е открила в един станал междувременно платен сайт, тук аз ви я показвам в разрез, обикновенно не снимам чиниите, но прелестния вкус на тази ябълка ме предизвиква този път да го направя.

Разрязаната ябълка в шуба от тесто, втори кадър

След звъна на камбаната четенето може да започне, Марин си седи, без никакво намерение да се изправя, а Ники Бойков току-що е обявил, че "Марин Бодков ще чете стихове пет минути".

Хубави са гърбовете и на Зорница и на Невена, хубави са и стиховете на Марин, които звучаха, придобиваха форми във въздуха, в онзи момент виждах даже и ръката на Икар, "После четири пръста.
После три"

Марин чете в Made in Home. Както виждате чете седнал и чете много добре. А снимките са уловили нещо от онези моменти, беше специално, гласът му - спокоен, а стиховете му точно такива каквито ми се струват и когато ги чета - нежно-експресивни.

Това си беше в ресторанта, инсталация на две мадами, за чийто пърформанс там в ресторанта от Made in Home не ме поканиха и според мен сгрешиха. Така, че няма нищо общо с Марин, но преди да си тръгна направих няколко снимки и мога да отида и да си купя някое от тези лица, защо не, продават се по 20 лева още няколко дни, до 25ти ноември.

неделя, 21 ноември 2010 г.

Aнтон Терзиев и неговите местни герои

Ето го и двора на бар Амстердам. Всъщност аз всеки понеделник минавам оттам. За начало " една книга", обърква се едно момче при поръчката си на бара, а след това преодолял смущението продължава, "една книга Стела Артоа и една книга Бекс". И на бармана му става супер приятно да ги отвори.

Такава бе атмосферата в бара, преди да започне прожектирането на филма "Местни герои четат "Местни герои", заснет собственоръчно от Антон Терзиев.

Антон Терзиев си носеше своя писалка и даваше автографите горе високо под заглавието на титулната страница. Няма да го покажа тук сниман автографа, който получих. Тези неща понякога са привилегия и си остават само за хората, за които са предназначени. Ако някой иска да види какво е написал Антон с черната си писалка тип тънкописец, да беше дошъл на представянето на филма, да си беше купил книга и да се бе обърнал към автора за автограф.

После започва филма. Това е втората история и се чете от двама, тъй като разказа върви в диалог. Първата бе прочетена от Богдан Русев и още не съм открила коя точно беше, имаше там нещо за някаква спица. От малкото, което видях, а аз видях само началото, мога да кажа, че липсваше мизансцен. Богдан Русев бе доволен от участието си, но като четец не можеше дори да се сравнява с Тони, който не само, че не беше актьор, но и в живота не се казваше Тони. Питах Богдан Русев кои са разказите, за които толкова го е яд, че не е написал той, но както можеше да се очаква, той не ми каза, но мога да се обзаложа, че му бе на върха на езика да каже "ами всичките".

Малко преди да направя тази снимка, казам на момчето до рамото ми, че чете по-добре от актьор, казвам му "Само не казвайте, че се казвате Тони" а той се смее и ми казва,че е Тони. После ми позира за тази снимка, от която става ясно, че обича шапки, но шапката, с която е в бар Амстердам е друг стил от супер готината шапка, с която е във филма.

Не чувам ясно повечето реплики. Не чувам, да кажем "Няма да повярваш, колан за пет стотака!" но сега докато пиша този пост, намерих въпросния разказ, който е един диалог (във филма прочетен от двама, както се вижда и на снимката, момче и момиче) и мога да ви уверя, че Тони, който четеше своя герой и на живо имаше доста хубав колан, определено около стотачка, стига ми и един бегъл поглед и забелязвам много неща.

"Чипс", ах само как го казва!

Това е Б., чиято чантичка ще видите на бара на следващата снимка. Тя не е сред галерията момичета от "Местни герои" изброени със завист или с друго чувство от Богдан Русев на задната корица . Не ще ги изброявавам тук (и аз изпитвам нещо като завист), купете си тази книга и ще прочетете за тези момичета или пък напишете името на Антон Терзиев в Google и ще ви излезе заедно с корицата на книгата и цената и рецензията на Богдан Русев отзад.
Б. обаче, която не познава лично Антон, нито работите му (аз й разказвам за брадвата с обвивка от розов латекс и заглавие Killing Me Softly) с готовност ми позира за няколко снимки и любезно отговаря на въпросите ми свързани с подържането на раста прическа. Беше ми много приятно да се запозная и да говоря с нея и нейния кавалер, прототип на един от местните герои в книгата.


Всъщност давам си сметка, че предпочитам да си ги чета аз тези истории и след малко си тръгвам. Преди това обаче разпитвам автора за колажите и снимките в книгата, казва ми, че са Любомир Димитров, художника на корицата, който е направил цялото оформление, казва ми, че му е дал пълната свобода, знам отпреди това, че му е приятел и е автор и на кориците на предишните му две книги, а по-късно, в автобуса забелязам, че "Местни герои" е посветена на него. Забравих да попитам дали и този Любомир е участвал във филма, но няма как да не е. За мен обаче остава загадка кой герой в такъв случай е бил.


В автобуса към нас още преди да стигна "Плиска" прочитам първия разказ. Убий ме ако знам какво е слам поет. После прочитам и разказа за панаира на плътта в зала "Универсиада", той малко ме натъжава, но спомена от ученическите години ме очарова, сещам се че на една от моите съученички баща й купуваше вестник "Чук-чук" защото тя също се притесняваше от вестникопродавците. Каква изненада обаче е езика на Антон Терзиев. Той наистина е писател и ви уверявам, че това не съм го казвала за никой друг.

Към 9 и 20 вече съм си в къщи и успявам да видя някои наистина поетични моменти от "Карибски пирати" (последния филм), накрая обаче пак преди финала, както обикновено, заспивам.

неделя, 14 ноември 2010 г.

Художникът със сина си

Снимка: личен архив на Давид Дала Венеция

петък, 12 ноември 2010 г.

Акция ЧИСТОТА на група 8.ІІІ в СГХГ

Намерете разликите!
Повод за размисъл за отношенията между партньорите в изкуството и закона за авторското право.


(цитат от Алла Георгиева)


Фотокредит: Група 8.ІІІ

На 8 ноември в Софийска градска галерия се състоя пърформанс на група “8 март” - "Чистота" Участничките в пърформанса Аделина Попнеделева, Алла Георгиева, Боряна Росса, Надежда Олег Ляхова и Габриела Петрова облечени в бели престилки с надпис “Чистота” изметоха и избърсаха прах от галерията. Поводът групата да се събере отново беше скандалното заличаване на името на Габриела Петрова /бивша Сергинова/ от табелката с информация към тяхната съвместна работа - пърформанса «Битов пейзаж».Бившите съпрузи и колеги в изкуството са разделени и Борис Сергинов с лекота премахна името на съпругата си от тяхното съвместно 20-годишно творчество. В мрежата се появи гореща дискусия по този въпрос, в която обаче не се включиха кураторите на изложбата Свилен Стефанов и Иват Кюранов. Случаят е симптоматичен и не веднъж практикуван от колегите в арт средите. Има много други подобни примери на заличаване на втората половинка от общото творчество в случай на раздяла. Искахме да реагираме по-радикално и да сменим фотографиите от пърформанса с други, на които Габриела, като втория човек от съвместния им пърформанс мистериозно «изчезва» и остава самотния художник самонараняващ се с чинии по главата. Но избрахме пътя на мира, а Габриела получи телефонни извинения от куратора на изложбата Свилен Стефанов. Телефонните, но не публични извинения оправят скандалната ситуация, но не решават проблема като цяло.

Документалната част от пърформанса скоро ще може да се види в Софийска градска галерия.


(този текст е написан от Алла Георгиева)

Чистката на Група 8.ІІІ пред манифеста на мачистката група ХХL (в дъното се вижда една работа наречена "Манифест" и подписана от художника и историка на изкуството Свилен Стефанов, който е и единият от двамата куратори на изложбата "Реминисценции от 90-те", с която вече несъществувашата галерия ХХL гостува от 12 октомври до 21 ноември на Софийската Градска Художествена Галерия.

На тази снимка (от личния архив на художничката Алла Георгиева, от ляво на дясно) са Надежда Олег Ляхова, Боряна Росса, Алла Георгиева, Габриела Петрова и Аделина Попнеделева.

Eто какво пише в своя блог ГУМЕНА РОЗА самата Габриела Петрова click here

В понеделник реализирахме пърформънса заедно с художничките Боряна Роса, Аделина Попнеделева, Алла Георгиева и Надежда Ляхова. Направихме откровено феминистка акция и не чакам одобрение от колеги и други, които ще го коментират и ще вземат отношение по този повод. Така че ми се наложи и имах честта за пръв път да изчистя Софийска Градска Художествена Галерия. Видеото ще бъде инсталирано другата седмица в галерията и който иска може да го види. За тези, които не са запознати, става въпрос за пренебрегването на жените в изложбата. Това е просто една от малкото истории, които дават повод за много размисъл и затова искам да задам въпроси към моите читатели. Как мислите? Защо жените са пренебрегвани и поставяни на второ място? Защо мъжът е този, който казва кое изкуство е "женско" и кое е добро спрямо изкуството, което е създавано от мъже? Защо самите жени чакат мъжкото одобрение във всички смисли и аспекти на живота, което само по себе си ги подчинява на мъжките принципи? До каква степен това е вкоренено в нашето мислене и нашия живот?

Разполагам само с тази снимка. Останалия документален материал ще излезе допълнително във форумите и галерията.

Снимката е от архива на художничката, аз с нейно позволение я взех от блога й, където може отидете, ако искате да дадете някой отговор на въпросите, които Габриела задава.